— Ама че бъркотия! Простете ми, хора православни, аз договора от хиляда деветстотин двайсет и втора година съм ви наливал в главите.
Тогава всички се събудиха.
— Сбърках, мили братя — каза умилно председателят, — простете ми, скъпи другари, не ме бийте. В стаята беше тъмно. Та съм пъхнал, значи, ръка в друг панталон, хиляда деветстотин двайсет и пета година ми е в раирания.
Многострадалният татко
I
След като свършиха работа, Василий се изправи и заговори със сълзи в гласа:
— Имам радостно събитие, приятели. Съпругата ми се освободи от бременност с детенце от мъжки пол, за което детенце застрахователната каса ми отпуска осемнайсет сребърни рубли. За зестра значи. Да купим на малкия камизолки, одеялце, та нощем да не реве от студ, кучешкото му коте. Колкото останат, ще са за съпругата, да си хапва по–яко. Тъй де, нека си хапва майката–страдалка. Да не мислите, скъпи приятели, че раждането е лесна работа?
— Не сме пробвали — отговориха приятелите.
— Ами опитайте — отговори Василий и се запъти, облян в щастливи сълзи, към застрахователната каса.
II
— Имам радостно събитие. Многострадалната майчица се освободи от бременност — каза Василий, заврял глава в прозорчето на касата.
— Разпишете се — отговори му касиерът Ваня Нелюдим.
Едновременно с Василий и симпатичният момък Аксинич получи за инфлуенца 7 рубли и 21 копейки.
III
— Имам радостно събитие — каза Василий, — многострадалната ми се освободи от бременност с детенце…
— Да идем в кооперацията — отговори Аксинич, — детенцето ти трябва да се полее.
IV
— Две бутилки руска от яката — поръча Аксинич в кооперацията, — и какво друго да вземем, по–лекичко?
— Коняк вземете — посъветва ги продавачът.
— Хубаво, дай и две бутилчици коняк. Още нещо да ни препоръчаш, нещо освежаващо?
— Пелиновата ракия ни е много хубава — посъветва ги продавачът.
— Добре де, дай и две бутилки от пелиновата.
— Още нещо? — попита продавачът.
— Ами сложи, значи, фунт и половина салам, и от селдата дай.
V
Лампата кротко светеше в нощта. Многострадалната майка лежеше в кревата и си приказваше сама:
— Много бих искала да знам къде е тоз татко.
VI
Василий се появи на разсъмване.
— Покрай Сеня, покрай тухлите, обикнах и тухларната аз… — пееше с нежен глас Василий, застанал насред стаята. Калпака си държеше в ръка, а цялото му сако беше, кой знае защо, в пух.
Като видя семейната картина, Василий се разплака.
— Майчице, съпруго моя законна — занарежда Василий, ронейки сълзи на умиление, — само като си помисля какво си изтърпяла, прекрасна моя половинке на живота ми, че то лесна работа ли е да родиш, а? Ам’че то туй е ужас, може да се каже! — И Василий удари калпак в пода.
— Къде са парите за зестрата на детенцето? — попита с леден глас многострадалната съпруга.
Вместо отговор Василий горчиво зарида и обърна пред многострадалната портмонето си.
В гореспоменатото портмоне бяха налице: 85 сребърни копейки и 9 медни.
Многострадалната каза още нещо, но какво именно не знаем.
VII
След известно време делегатката на женския отдел в работилницата прие заявление, подписано от много жени, в което заявление се четеше следното:
… застрахователната каса да изплаща помощите за раждане и отглеждане на децата ни в натура чрез кооперацията и не на мъжете ни, а на нас, техните съпруги.
Така ще е по–спокойно и по–сигурно, за което и ходатайстваме.
Към подписите на техните съпруги моли да бъде присъединен и неговия.
М.
Динамит!!!
Тази пролет ни пратиха динамит за разбиване на ледени блокове. Останаха 18 фунта и сега нашият участък направо не знае какво да го прави. Страхуваме се да не избухне, а няма на кого да го дадем. Страшна беля си взехме с тоя динамит!
На всички видни места в управлението на жп участъка висяха официални забрани:
Пушенето най–строго забранено!
Не говорете високо!
Не трополете с ботушите!
Освен това на външната врата на железничарското общежитие висеше обява с не толкова официален характер: