Гаден тип
Ако се вярва на статистиката, съчинена наскоро от някой си гражданин (аз лично я четох) и според която на всеки хиляда души се падат по два гения и два идиота, трябва да признаем, че шлосерът Пузирьов беше несъмнено един от двамата гении. Та прибрал се геният Пузирьов у дома си и казал на жената:
— Е, Мария, погледнато изобщо и изцяло, жизнените ми ресурси вече секнаха.
— Щото ти всичко изпиваш, негоднико — отговорила му Мария. — Сега какво ще ядем?
— Не се тревожи, скъпа жено — отговорил тържествено Пузирьов, — ще има какво да ядем.
С тези думи Пузирьов така прехапал с горните зъби долната си устна, че от нея силно бликнала кръв. После гениалният кръвопиец взел да ближе и да гълта кръвта, докато не се напил с нея като кърлеж.
След което шлосерът си нахлупил калпака, зализал си устната и се запътил към болницата на преглед при доктор Порошков.
— Какво ви е, миличък? — попитал Порошков Пузирьов.
— Ум–мирам, гражданино доктор — отговорил Пузирьов и се хванал за рамката на вратата.
— Какво говорите? — учудил се докторът. — Изглеждате превъзходно.
— Пре… въз… ходно ли? Господ да ви съди за тия думи — отговорил с гаснещ глас Пузирьов и се запрегъвал като стъбълце.
— Но какво чувствате?
— Ми таз за–ран… взех да повръщам кръв… Е, рекох си, прощавай… Пу… зирьов… До приятно свиждане на онзи свят… Понеже ще идеш в рая, Пузирьов… Прощавай, Маря, съпруго моя, й рекох… Не споменавай с лоша дума своя Пузирьов!
— Кръв ли? — попитал недоверчиво лекарят и опипал корема на Пузирьов. — Кръв, казвате? Тук боли ли?
— Ох! — отговорил Пузирьов и обърнал очи. Ще успея ли да си напиша завещанието?
— Другарю Фенацетинов — викнал Порошков на фелдшера, — дайте стомашната сонда, ще изследваме сока.
— Тая пък дяволщина каква е? — мърморел недоумяващият Порошков, поглеждайки в съдинката — кръв! Наистина. За пръв път виждам кръв при толкова прекрасен външен вид…
— Прощавай, свете бели — казал легналият на кушетката Пузирьов, — вече няма да стоя до стана, няма да участвам в заседания, няма да утвърждавам резолюции…
— Не се отчайвайте, миличък — успокоявал го състрадателният Порошков.
— Каква е тая коварна болест? — попитал гаснещият Пузирьов.
— Ами кръгла язва на стомаха. Ама няма страшно, ще се оправите, но първо трябва да лежите и второ, ще ви дам едни прахчета.
— Има ли смисъл, докторе — не хабете уважаемите си лекарства за умиращия шлосер, те ще потрябват за живите… Плюйте на Пузирьов, той е вече с единия крак в гроба…
„Как само се вайка момчето!“ — помислил си състрадателният Порошков и дал на Пузирьов валериан.
От кръглата язва на стомаха Пузирьов спечелил 18 рубли и 79 копейки, отпуска по болест и прахчета. Прахчетата Пузирьов ги изхвърлил в тоалетната, а 18–те рубли и 79 копейки използвал по следния начин: 79 копейки дал на Маря за домашни разходи, а 18 рубли пропил…
— Скъпа Маря, пак свършихме парите — казал Пузирьов, — я ми капни зубровка в очите…
Същия ден Пузирьов се явил със завързани очи за преглед при доктор Каплин. Двама санитари го водели под ръка, като архиерей. Пузирьов ридаел и нареждал:
— Сбогом, сбогом, бели свете! Загубих си оченцата от работа на фрезата…
— По дяволите! — възкликнал доктор Каплин, — толкова остро възпаление през живота си не съм виждал. Как стана?
— Ами трябва да ми е наследствено, скъпи докторе — отговорил ридаещият Пузирьов.
От възпалението на очите Пузирьов изкарал чисти 22 рубли и очила с рамка от коруба на костенурка.
Рамката Пузирьов продал на битака, а 22–те рубли ги разпределил така: 2 рубли дал на Маря, но после си взел рубла и половина обратно, като казал, че ще й ги върне вечерта, но и тези рубла и половина и останалите двайсет пропил.
Не е ясно откъде успял да свие гениалният Пузирьов пет прахчета кофеин, той ги излапал и петте, от което сърцето му заподскачало като жаба. Донесли Пузирьов на носилка в амбулаторията при доктор Микстурина и докторката ахнала.
— С такъв порок на сърцето — казала току–що завършилата университета Микстурина — щеше да е редно да ви пратим в някоя московска клиника, там студентите щяха направо да ви разкъсат. Ужасно съжалявам, че такъв порок ще си иде напразно!