Порочният Пузирьов получил 48 рубли и заминал за две седмици за Кисловодск. 48–те рубли разпределил така: 8 рубли дал на Маря, а останалите 40 похарчил за познанство с някаква блондинка, която се случила във влака.
„… Ами като не мога да измисля сега от какво да се поболея — говорел си сам Пузирьов, — ще ми се наложи май да се разболея от огромен цирей на крака.“
Циреят струвал на Пузирьов 30 копейки. За тези 30 копейки той купил от аптеката нишадър. После взел назаем от познат счетоводител спринцовка за инжектиране на мишеморка и с тази спринцовка си вкарал нишадъра в крака. Получило се нещо, от което дори самият Пузирьов взел да вие.
„Е, сега с тоя цирей ще свием от ония балами докторите 50 рубли“ — мислел си Пузирьов, докато куцукал към болницата.
Но се случило нещастие.
В болницата имало комисия начело с някакъв мрачен и несимпатичен тип с очила със златни рамки.
— Хъм — казал несимпатичният и пронизал Пузирьов с поглед през златните обръчи, — цирей, казваш? Та–ака… Сваляй панталона!
Пузирьов смъкнал панталона и докато да примигне, циреят вече бил срязан.
— Хъм! — казал несимпатичният. — Та значи в цирея ти има нишадър. Хайде, обясни ми, любезни шлосере, как се е озовал там?…
— Не мога да зная — отговорил Пузирьов, усещайки, че под него зейва пропаст.
— Аз пък мога! — казали несимпатичните златни очила.
— Не ме погубвайте, гражданино доктор — ударил го на молба Пузирьов и заридал с истински сълзи, без каквото и да било възпаление.
Въпреки това го погубили.
И така му се пада.
Златните кореспонденции на Ферапонт Ферапонтович Капорцев
В кореспонденциите на Ферапонт Ферапонтович Капорцев (живее в провинцията) съм поправил само неуместния правопис. С една дума, кореспонденциите са автентични.
Известно е, че жилищната криза е придобила общодържавни мащаби, стигнали чак до нашия Благодатск. Няма как да не е така, защото поради предизвиканата от НЕП–а раждаемост народонаселението се увеличава със застрашителна бързина. Та тъкмо затова нашият известен кооператор Павел Фьодорович Петров (заменете името с буквите „Пь,Фъ,Пъ“, инак ще стане скандал) реши да се справи с положението по кооперативен начин. Той е всъщност интелигентен човек, но и по американски оправен и бързак. Като начало съпругата му, въпреки всички очаквания, роди вместо едно детенце — близнаци, с което подтикна Петров към кооперативни действия.
С разрешение на началството той откри жилищно–строително кооперативно бюро в състав Н.Н.Л. (агроном от първия брак на неговия баща) и В.А.С. (годеник на сестра му — ръководител на хоровия кръжок при културната комисия) и с вноска от дванайсет десетачки за изграждане на американска къща от огнеупорен тип — невероятна новина в нашия град.
Представете си смайването на закоравелите благодатчани, когато на ъгъла на улиците Новосвятска и Парижка комуна израсна като гъба двуетажна къща на изплащане с три апартамента и с удобства.
Тя беше с островръх покрив и много приличаше на чужбинските къщи по картичките от Швейцария. Най–смайващото беше, че къщата се оказа огнеупорна, което предизвика строителна треска и подаване на молби до изпълкома (сега всички си ги изтеглиха).
Глупаците от нашия град се присмиваха на Петров, предлагаха му да изпробва къщата с газ, но той не се съгласи, което се оказа голяма грешка, защото сега нямаше да ходи въпреки наближаващото лято с шуба и с календар в ръце!
На 5 април цялото строително бюро докара децата си и всичките си партакеши (къщата е с цвят на пепел от цигара), а Петров стигна дотам, че дори си прокара телефон.
На 19–ти, навръх първия ден на Великден през нощта, нашата бдителна пожарна команда беше вдигната на крак от съдбоносно повикване от телефона на Петров:
— Пожар!!!
Нашият началник на пожарната Салов отговорил по телефона:
— Ще бъдете глобен за лъжливо повикване и пиянска великденска шега. Това не е възможно!
Петров се дръпнал разплакан от телефона и не могъл нищо друго да направи, понеже жицата била вече изгоряла.
Когато вследствие на видяното от кулата зарево нашите храбреци–пожарникари най–сетне дошли, сварили цялата жилищно–американска компания да стой облечена в топли шуби на улицата, а къщата била изгоряла като факла, та успели да спасят само пръстените на съпругата, резервната шуба на главния американец Петров, тенджера и календар с лика на всеруския старейшина. Сега е заведено дело: „За пожара в огнеупорната къща.“ Според мен глупаво дело! То ще завърши, разбира се, без резултат, защото Салов открил, че е станало самозапалване на жици на тавана.