— Облигация — изрече със сладка усмивка касиерът.
Йожиков повъртя презрително нос над хартията и я пъхна в джоба.
В канцеларията видя Петухов — колега на Йожиков, известен математик, философ и кретен. Петухов размахваше облигацията си и обясняваше на плътно наобиколилите го чиновници:
— Според теорията на вероятностите най–голямата печалба ще се падне на нечетен номер. Твърдя го, след като съм проучил таблиците от предишните два тиража. Затова нарочно взех от касиера нечетен. Вижте: завършва на 827.
Всички чиновници си погледнаха номерата. Двама не издържаха и хукнаха при касиера да сменят четните с нечетни.
Петухов говореше толкова убедително, че хипнотизира дори Йожиков. Йожиков измъкна облигацията и се убеди, че не е имал късмет. Серия 06 № 0660243.
„То на мен кога ли ми е вървяло“ — каза си Йожиков и отиде при касиера.
Касиерът каза, че облигациите са се свършили.
— Прощавайте, ами серията? — попита Петухов секретаря.
— Серията ще може да се предскаже не по–рано от петия тираж, тоест през 1924 година — отговори Петухов, — но приблизително мога да кажа, че ще е — (той направи с молив някакво изчисление на гърба на своята облигация) — или трета, или пета, а най–вероятно — нашата шеста.
— Аз ще замина тогава за Париж — каза машинописката.
— Аз пък веднага ще я продам — каза клетникът, който вписваше изходящите.
— Няма смисъл — посъветва го касиерът, — тиражът е утре. По–добре я заложете в банката. Току-виж сте спечелили!
Йожиков вървеше по улицата, изпълнен с мисли за златния заем. От всички стени го гледаха и привличаха погледите плакати с надпис „Златен заем“.
„… Възможност за всеки да спечели огромна сума в злато“ — повтаряше машинално Йожиков, — „хъм, за всеки. Всъщност защо да не мога да спечеля и аз? Нали съм също такъв всеки, каквито са и всички. Представете си, че питомчето завърта оная сфера и излиза 06. А после и 0660. Което е вече добре. Ами какво ще кажете, ако извърти след това случайно и 243. Това вече ще е нещо такова, нещо такова… Нещо абсолютно неописуемо…“
На 30–ти вечерта Йожиков купи „Вечерна Москва“ и се убеди, че още нищо не е спечелил. Питомецът завърташе и се спираше на разни дивотии, които изобщо не приличаха нито на 660, нито на 243.
На 2–ри януари питомчето пак се посрами.
На 3–ти също. Най–близкият номер беше 0660280.
На 4–ти, като разбра от „Известия“, че се разиграват най–големите печалби, Йожиков реши да отиде в Новия театър, но вместо това заспа у дома си на канапето.
Йожиков се събуди от почукване на вратата. След поканата: „Влезте“ — влезе нахакан непознат с огромен лист в ръце.
Като видя чорлавия Йожиков, човекът плесна с ръце и възкликна:
— Е, какво ще кажете! А? Спи си на дивана като невинно пеленаче, вместо да танцува сега най–истински фокстрот! Позволете да се представя: Иля Семьонович, комисионер.
— С какво мога да ви бъда полезен? — изпелтечи смаяният Йожиков.
Ексцентричният посетител избухна във весел смях.
— Е не, този гражданин Йожиков е най–същински оригинал. Пита с какво можел да ми бъде полезен. А? И през ум не му минава да попита с какво аз мога да му бъда полезен! Затова аз ще му кажа — ето с какво!
С тези думи Иля Семьонович разгърна пред Йожиков листа, който се оказа вестник „Известия“. Стаята тозчас заподскача.
На листа Йожиков видя огромни червени букви и цифри: „Печалбата от 50 000 златни рубли — сер. 06 № 0660243“.
— Какво? — каза той, усещайки как в главата му всичко се преобърна. — Какво? Та това е… — от гърлото на Йожиков вместо глас се изтръгваше някакво скърцане, — та това е моят номер…
— Аз да не твърдя, че е мой? — радостно му отвърна Иля Семьонович. — Позволете да ви целуна, скъпи мой гражданино Йожиков!
С тези думи Иля Семьонович прегърна Йожиков и го целуна и по двете бузи.
— Виж го ти питомеца… — каза Йожиков, който вече не се помнеше.
— Никакви питомци — отговори енергично Иля, — а ми позволете, многоуважаеми гражданино Йожиков, да разбера какви са вашите желания?
Но рухналият без сили на канапето Йожиков не желаеше нищо. Той мълчеше и искаше само едно — колелото в главата му да престане да се върти. Възвърна си способността да желае едва след като Иля го напръска с вода.
Тогава Йожиков разлепи устни и дрезгаво каза:
— Желая да се оженя за мадам Мухина, но тя не е съгласна.