По необходимост тези хора са впечатлителни, импулсивни и емоционални. И той също, а и не криеше чувствата си и ако ги имаше, нямаше никакъв проблем да ги покаже. Лицето му показваше душевните му терзания, а когато влиза в стаята слънчобраните и чадърите дори се събуждат, за да изкажат фигуративно вълненията му. Когато засияе топлината в очите му, значи, че е съгласен, че дава благословията си, когато се намръщи температурата намалява с поне 10 градуса. Беше обожаван в къщата на приятелите си, но понякога го мразеха.
Харесваше Лестърови, а и те му отговаряха със същото. Споделяха привързаността му към християнството, въпреки че разбиранията им се различаваха донякъде, те пак си го обичаха от сърце.
Точно пристигаше на прага, когато двете лели и съгрешилата влизаха в стаята на болната.
III
Споменатите три застанаха до леглото, лелите ядосани, провинилата се-плачеща. Майката надигна главата си на възглавницата, в очите и припламна симпатия и майчина любов. Тогава лелите се нахвърлиха върху нещастното дете и то потърси закрила в ръцете на майка си.
— Чакай! — каза леля Хана и отдръпна детето от ръката и.
— Хелън, — каза другата строго — Разкажи всичко на майка си. Изповядай душата си, не оставяй нищо неизказано.
Ужасеното дете се остави на съда на майка си, разказа тъжната си история от край до край и после проплака, молейки:
— Ох, мамо, прости ми, прости ми — толкова съм объркана…
— Да ти простя, детето ми? Ела в прегръдките ми, тук, сложи глава на сърцето ми…Дори и да беше наговорила хиляди лъжи, аз пак…
Чу се звук, вик от нечие гърло. Лелите се спогледаха, увиха се в дрехите си, беше доктора, с лице, като буреносен облак. Майката и дъщерята стояха прегърнати една до друга, сърце до сърце, нехаейки за присъствието му, нехаейки за каквото и да било друго. Лекарят остана застинал за дълго време пред сценката, изучавайки, анализирайки, търсейки първопричината, после подаде ръка на лелите и застана до тях. Трепереха, стояха пред него и чакаха. После той се наведе и промълви:
— Нали ви казах, че този пациент трябва да бъде пазен от каквито и да било вълнения? Махайте се оттук.
Подчиниха се. След половин час той излезе от стаята, ведър, весел, като че ли обвит в слънчеви лъчи, придържайки Хелън, с ръце на кръста и, помагайки и, разговаряйки непринудено с нея, а тя самата по-весела от преди, по-щастлива, изпълнена със задоволство.
— Е, довиждане за сега, скъпа. Отиди си в стаята, пази майка си и внимавай! Дръж си езика зад зъбите. Така, това трябва да е, иначе си по-здрава от камък. — Той я целуна по бузите и добави. — А сега, трябва да поговоря с лелите ти.
Тя се върна към действителността. Лицето му се покри с облаци, отново, седна и каза:
— Вие двете, направихте такава грешка, но и нещо добро. Да, добро, така си е! Жената е болна от тиф! Вие едва не я убихте с вашето безразсъдство, така си е! Така и не разбрах, за какво е било всичкото това!
Изведнъж и двете лели скочиха настръхнали, треперейки от гняв.
— Сядайте долу! Какво си мислите, че правите?
— Ние трябва да и кажем. Ние…
— Не правете нищо повече, достатъчно за днес. Желаете да прахосате всичко, което сме направили дотук за едното нищо! Сядайте веднага, казах ви! Дадох и нещо, за да поспи, нуждае се от сън, а ако я събудите, без мое позволение, ще ви науча на разум, така да си знаете!
Те най-сетне седнаха, стресирани и негодуващи, но победени от заповедта.
— А сега и завинаги, искам някой да ми обясни. Трябва да ми обясните, без емоции и възмущения…Защо посмяхте, въпреки категоричната ми забрана, да влезете там и да разстроите така жената, как посмяхте да направите тая глупост?
Хестър се обърна за помощ към Хана, двете се спогледаха объркано, не желаейки да участват в тази ужасна пиеса. Докторът им помогна. Започна:
— Е, Хестър?
Гледайки към ръцете си, с затворени очи, тя започна:
— Не бихме го направили, но този път беше жизненоважно, въпрос на живот и смърт. Дълг! Пред дълга нямаме друг избор, няма друг начин, трябваше да се действа. Бяхме длъжни да я заведем при майка и. Тя излъга!
Докторът я погледна, неразбиращо, опитвайки се да схване ситуацията и избухна: