8. За големия въпрос.
Ако това е така, не би ли могло да се докаже същото за всички абстракции? Не би ли трябвало животът, смъртта, духът, енергията, разбира се щастието и много други — да са крайъгълните камъни в Системата? Ако е така, защо човекът не може да го проумее? Ако е така, не е ли човекът най-глупавото същество, десет хиляди години градящо теории, за да обясни нещо, което знае поначало? Ако е така, не сме ли клоуните на Вселената? Защо, ако е така, съществува човекът?
Всеки трябва да си зададе тези въпроси относно човека — венецът на творението, короната на природата, върхът на всичко съществуващо!
Смятате ли още така?
P.S. Може би глупостите, дошли ми на ум в период на депресия, ще окажат някакво влияние върху вас — мен лично ме накараха да се чувствам горд, че съм човек. Моето лично мнение за щастието е съвсем просто — то е в простите неща, в първичното, може би дори в живота. Най-щастливият миг в живота ми ще бъде, когато наистина бъда разбран от някого, но вероятно това никога няма да се случи. Може да съм малко луд, но кой ли не е?
Последното което ще ви кажа — пожелавам ви щастие, каквото и да значи това за вас.