Често съм си мислил, ако си представим, че Вселената е под личното управление на Господ, ще видим архангел Гавраил, който се втурва в божественото селение и извиква: „Свети Боже, две галактики са на път да се сблъскат и да предизвикат нечувана катастрофа“, а Господ му отговаря: „Не ме безпокой, Гавраиле, зает съм с пускането на дъжд върху Менандър“.
— Би могъл прекрасно да се възползваш от положението, Менандър — казах аз. — Защо не предложиш услугите си срещу баснословни суми като спасител от сушата?
— Мислил съм за това, но самата мисъл пресушава дъжда, който би могъл да се изсипе по време на пътуванията ми. Освен това, ако дъждът завали, когато има нужда от него, той вероятно ще предизвика наводнение.
А и не са само дъжд, задръствания по пътищата или изчезване на пътни знаци; има и безчет други неща. В мое присъствие скъпи предмети се трошат от само себе си или други ги изпускат без аз изобщо да се меся в това. В Батавия, щата Илинойс, работи усъвършенстван ускорител на частици. Един ден се провалил изключително важен експеримент поради напълно необяснимо разхерметизиране. Само аз знам (всъщност разбрах на следващия ден, когато прочетох за инцидента във вестника), че в момента случайно съм прекосявал покрайнините на Батавия с автобус. Разбира се, валеше дъжд.
В същото време, стари приятелю, част от хубавото петдневно вино, което отлежаваше в пластмасови съдове в зимниците на едно чудесно заведение, се вкисна. Някой, който сега минава покрай нашата маса, ще открие, когато се прибере в дома си, че тръбите в мазето му са се пукнали точно в момента, когато е минавал покрай мен, но няма да научи, че това е била причината. И така ще бъде в десетки случаи — всъщност предполагаеми случаи.
Стана ми мъчно за моя млад приятел. А кръвта ми се смрази от мисълта, че седя до него и в моята уютна бърлога може би стават невъобразими катастрофи.
— Накратко, значи, ти си кутсуз — подхвърлих аз.
Менандър отметна глава назад и ме изгледа отвисоко твърде неприязнено.
— Кутсуз — каза той, — е популярният термин; телеклуц е научният.
— Е, добре де, кутсуз или телеклуц, няма значение, но да предположим, че бих могъл да те отърва от това проклятие?
— Проклятие е точният израз — мрачно потвърди Менандър. — Често съм си мислил, че някоя зла орисница, ядосана, че не е била поканена на кръщенето ми… Да не искаш да кажеш, че можеш да отменяш проклятия, защото си добра орисница?
— Не съм никаква орисница — строго казах аз. — Просто предположи, че аз мога да те избавя от това твое про… състояние.
— Как, по дяволите, би могъл да го сториш?
— Изразът за дяволите е точен — съгласих се аз, — но какво ще кажеш все пак?
— А какво ще спечелиш ти от това? — запита той с подозрение.
— Стоплящото сърцето ми чувство, че съм помогнал на един приятел да се отърве от ужасния си живот.
Менандър размисли върху думите ми и решително поклати глава.
— Това не е достатъчно.
— Разбира се, ако искаш да ми предложиш някоя малка сума…
— Не, не. Не съм си и помислял да те оскърбявам по този начин. Да предложа пари на приятел? Да придам парична стойност на приятелството? Как можеш да си помислиш такова нещо за мен, Джордж? Исках да кажа, че премахването на моя телеклуцизъм не е достатъчно. Трябва да направиш нещо повече.
— Какво повече бих могъл да направя?
— Помисли си! Аз нося отговорност за неприятности, сполетели може би милиони невинни хора — от прости неудобства до катастрофи. Дори и да не нося повече лош късмет на никого, злото, което съм причинил досега — макар и никога да не е било нарочно или в резултат на моя грешка, — е повече, отколкото мога да понеса. Трябва да притежавам нещо, което да изличи всичкото зло, сторено досега.
— Какво например?
— Трябва да съм в състояние да спася човечеството.
— Да спасиш човечеството?
— Какво друго би могло да балансира неизмеримите поразии, които съм направил? Джордж, настоявам. Ако ме избавиш от проклятието, замени го със способността да спася човечеството по време на някаква голяма криза.
— Не съм сигурен, че бих могъл.
— Опитай, Джордж. Не се плаши от това. Ако ще вършиш нещо, върши го добросъвестно, както винаги казвам аз. Помисли за човечеството, стари приятелю.
— Почакай за момент — прекъснах го аз разтревожен, ти стоварваш цялата тази тежест върху плещите ми.