Той изведнъж замълча и скочи, ослушвайки се. Аз дори трепнах.
— Гръмотевица — рече Машка. Тя го гледаше с отворена уста. — Гръмотевица. Ще има буря…
Той продължаваше да се ослушва, оглеждайки небето.
— Не, не е гръмотевица — рече накрая и седна. — Самолет. Виждате ли?
На фона на синкавите облаци проблесна и се скри някаква блестяща ивица.
— Ето стой сега и чакай — каза, неизвестно защо. Той ме погледна, усмихна се, а в очите му имаше печал и напрегнато очакване. След това погледът му отново стана доверчив и ме попита: — А вие с какво се занимавате, Станислав Иванович?
Реших, че иска да сменим темата и започнах да му разказвам за септоподите. Че се отнасят към подкласа двухрилни на класа главоноги молюски и представляват особена, неизвестна досега разновидност на отряда октоподи. Характеризират се с редукция на третата лява ръка, чифтосана с третата дясна хектокотилизирана ръка, три реда смукалца на ръцете, пълно отсъствие на целома, необикновено мощно развитие на венозната система, максимална за главоногите концентрация в централната нервна система и още някои други, не толкова забележителни особености. Открити се наскоро, когато отделни особи се появили край източните и югоизточните брегове на Азия. След година започнали да ги откриват в долните течения на великите реки Меконг, Яндзъ, Хуанхъ и Амур, а също и в езерата, далеч от океанското крайбрежие — например в това езеро. И този факт е странен, защото обикновено главоногите са във висша степен стеногалини и избягват дори арктичните води с тяхната ниска соленост. И освен това — никога не излизат на сушата. Но фактът си остава факт: септоподите се чувстват превъзходно в пресноводни басейни и излизат на брега. Катерят се по лодките и по мостовете, а неотдавна открихме една двойка в гората, на тридесет километра оттук…
Машка не ме слушаше — всичко това съм й го разказвал. Тя отиде в палатката, донесе оттам приемника и го включи на автоматична настройка. Явно нямаше търпение да улови Гласа на Нищото.
А Горбовски слушаше много внимателно.
— Жива ли е тази двойка?
— Не, намерихме ги мъртви. В гората има резерват. Септоподите бяха смазани и наполовина изядени от глигани. Но на трийсет километра от водата те са били още живи. Мантийната им кухина беше набита с влажни водорасли. Сигурно така септоподите си създават запас от вода за преходи по сушата. Водораслите бяха езерни. Без съмнение септоподите са тръгнали от това езеро на юг, навътре в сушата. Трябва да кажа, че всички уловени досега особи са били възрастни самци. Нито една самка, нито едно малко. Вероятно самките и малките не могат да живеят в прясна вода и да излизат на сушата. Всичко това е много интересно — казах. — Като правило океанските животни променят начина се на живот само в периода на размножаването. Тогава инстинктът ги води към най-непривични места. Но тук не може да се говори за размножаване. Работи друг инстинкт — явно по-древен и по-мощен. Сега за нас главното е да проследим пътищата на миграцията. И затова прекарвам в това езеро по десет часа на денонощие. Днес белязах една особа. Ако ми потръгне, до довечера ще бележа още една-две. През нощта стават много активни и ловят всичко, което се приближи. Даже има случаи на нападение върху хора. Но само през нощта.
Машка пусна приемника на пълна мощност и се наслаждаваше на могъщите звуци.
— По-тихичко, Маша — помолих.
— Значи вие ги белязвате? — каза Горбовски. — Забавно. А с какво?
— С ултразвуков генератор — извадих от харпуна пълнителя и му показах една ампула. — С такива патрони. В ампулката има генератор. Чува се под водата на двайсет-трийсет километра.