Погледнах часовника — време е да се върна към делата си. Записах номера на последната ампула. Проверих акваланга. Влязох в палатката, намерих ултразвуковия локатор и го сложих в джоба на плувките.
— Помогни ми, Маш — и започнах да се стягам.
Машка седеше пред приемника и слушаше незатихващото „уа-уи“. Тя ми помогна да сложа акваланга и заедно влязохме във водата. Под водата включих локатора. Запя. Това са моите белязани, дето сънно бродят по езерото. Машка вдигна мокрите коси от лицето си и рече:
— И все пак има разлика между звездния кораб, мократа тиня и хрилната торбичка…
Казах й да се върне на брега и се гмурнах. Не, на мястото на Горбовски в никакъв случай не бих се вълнувал. Всичко това е твърде несериозно. Както и цялата негова астроархеология. Следи от идеи… Психически шок. Вероятно ние изобщо няма да се забележим един друг.
Пък и, моля ви се, за какъв дявол сме им ние?