Преглътнах жлъчката, която се надигаше в гърлото ми, разтресен от неописуем ужас.
— И той я изяждал. Поглъщал греховете им. Натъпквал се с грехове.
В гласа й имаше такава омраза, че ме обзе желание да изкрещя и да побегна.
— Селяните знаели, че той се обричал на проклятие, за да спаси душите им. И му давали пари. Разбира се, имало и такива, които смятали, че свещеникът е най-обикновен мошеник, който се възползва от наивността на селяните, за да се нахрани и да вземе парите им. Но те грешали.
Чух, че се изправи.
— Доказателството било очевидно. Греховете проявявали ефекта си. Злото плъзвало из тялото на ядяча на грехове, деформирало го, образувало циреи, напъвало се да излезе навън.
Чух, че правеше нещо в ъгъла. Стържещият шум ме накара да се стегна.
— И не само свещеници ядели грехове. Понякога ритуалът бил изпълняван и от специални жени. А сега си представи, че ядачът на грехове поиска да се пречисти. Да се избави от грозотата. Как може да се отърве от греховете си? Като ги прехвърли на някой друг, разбира се. Като накара някой друг да ги изяде.
— Ти си луда — изстенах аз. — Махам се оттук.
— Не, не още.
Изведнъж осъзнах какъв бе източникът на стърженето. Сервитьорката се опитваше да запали клечка кибрит. Появи се слаб пламък. Стомахът ми се сви в пулсираща агония.
— Цял град с ядачи на грехове. Чудовища, скрили се от очите на света. Сред себеподобни, които не се отвращават от грозотата им. Пречистили милиони души и страдащи заради собственото си милосърдие.
Тя запали свещ. Светлината в стаята се усили. Видях лицето й и зяпнах отново, но този път причината беше различна. Жената беше красива. Зашеметяваща. Страхотна. Кожата й излъчваше чувственост.
Освен това сякаш блещукаше, сякаш искреше, сякаш…
— Не. Господи! Сложила си нещо в храната ми.
— Знаеш какво.
— Стига с тези глупости. — Опитах се да се изправя, но краката ми сякаш бяха от пластелин. Имах чувството, че тялото ми ту се разтяга, ту се свива и се усуква. Започнах да виждам всичко изкривено, сякаш гледах в огледалата на лунапарк. — ЛСД? Това ли си ми сложила? Или мескалин5? Халюцинирам.
Всяка дума звучеше по-гръмко от предишната и сякаш не излизаше от устата ми, а идваше от някакво далечно място.
Тя се приближи към мен и аз се свих пред красотата й, която растеше с всяка стъпка.
— Мина толкова много време. Толкова дълго бях грозна. Толкова отдавна никой не ме е пожелавал.
Реалността се разпадна. Стаята се завъртя пред очите ми. Тя смъкна униформата си. Видях гърдите й, видях… Тялото й беше…
Въпреки болките в стомаха ми, въпреки обърканите ми сетива, аз я желаех. Желаех я така отчаяно, както не бях пожелавал нищо преди.
Страстта ми беше безкрайна, могъща, безумна. Докато се търкаляхме по дивана, съборихме подноса и чашата, чинията, ножа, вилицата, всичко падна с трясък на пода. Бутнахме една лампа и тя се строши. Голият ми гръб се блъсна в ръба на някаква маса и аз извиках. Не от болка. От екстаз.
И точно преди върховното изригване, идващо като че от дълбините на душата ми, усетих, че жената ме притисна още по-силно към себе си, навътре и все по-навътре, сякаш, след като ми беше пробутала греховете си, в замяна искаше да вземе нещо от мен.
После тя изстена и започна да ме моли:
— Изяж ме! Изяж ме!
Изгубих съзнание. Щатската полиция на Небраска твърди, че два дни по-късно ме е открила да бродя гол по средата на Междущатски път 80 в един часа следобяд. Казват, че съм бил ужасно изгорял от слънцето. Не знам. Не си спомням. Помня само как се събудих в болницата в Айова Сити.
В психиатричното отделение.
Докторите лъжат. Твърдят, че не съм грозен. Тогава защо ме държат под ключ и са махнали всички огледала? Защо, когато ми носят храна, сестрите се дърпат от мен и идват с пазачи? Мислят се за много хитри. Само че, въпреки телената мрежа на прозореца, нощем виждам отражението си в стъклото. Долната ми челюст липсва. Имам само едно око. На мястото на носа ми са останали две отвратителни цепки. Няма никакво съмнение. Наказан съм. Заради всичкото зло по света.
Католик съм, но отдавна не ходя на църква. Когато бях млад обаче, монахините ме бяха научили какво да казвам на свещеника по време на изповед. Благослови ме, отче, защото съгреших. Последната ми изповед беше… Тогава трябваше да кажа преди колко време, после да си призная греховете и накрая да завърша с думите: Разкайвам се за тези и всички мои грехове. И сега наистина се разкайвам. Само че не мога да си ги призная. Защото греховете не са мои.
5
ЛСД-то и мескалинът са производни на лизергиновата киселина халюциногенни вещества, които причиняват ярки зрителни и слухови халюцинации — Б.пр.