Макар и да го четете в непълен текст, надявам се, че ще почувствувате красотата и духовното величие на основната идея на романа, както и неговата художествена форма.
„Клетниците“ — самото заглавие ви подсказва — е книга, посветена на подтиснатите и унижените в света, на бедните отрудени хора, на беззащитните жени и деца.
Това е величава епопея, разгърната на много широк фронт. Романът отразява неспокойната епоха по време на Реставрацията след падането на Наполеон, революцията през 1830 година и по-специално последвалото народно въстание в Париж през 1832 година. На фона на тези важни събития читателят проследява трагичната, изпълнена с толкова превратности участ на главния герой, Жан Валжан, невинен страдалец, жертва на чудовищните закони в буржоазното общество, което зорко охранява своята собственост. Навярно ви се струва невероятен фактът, че заради един откраднат хляб, и то откраднат от честен работник, останал без работа и принуден да открадне, за да нахрани невръстните деца на сестра си, той е осъден на каторга. Буржоазните закони са безпощадни към нарушителите на неговия „ред“ и хлебарниците имат железни решетки! Сигурно защото в капиталистическите страни има много гладни хора …
Вие сте проследили печалната история на Фантин, невинната девойка, измамена от богаташкия син, която минава само поради наивната си преданост и доверието си към този безсъвестен младеж през най-тежки изпитания, за да умре съвсем млада, без да види детенцето си. Видели сте чистата и красива любов на Мариус и Козет, станали сте неволни свидетели на героичната борба на шепа възторжени младежи срещу многочислената войска на барикадата по време на въстанието; а във връзка с мнимия сержант от Ватерло сте надникнали бегло и в друго важно събитие от френската история — битката при Ватерло. Сами сте се убедили с какъв епичен размах и майсторство Виктор Юго умее да възсъздава подобни картини. Запознали сте се по-отблизо и по-вярно и с малкия Гаврош, очарователното, весело и смело дете на Париж, което се шегува със смъртта и я посреща с песен. Неговото име се е превърнало в нарицателно.
Силното въздействие на „Клетниците“ се дължи не само на благородния замисъл и пламенната защита на човека и неговото право на щастие. Романът е написан много талантливо и увлекателно. Юго се отличава с извънредно богато въображение и на всяка крачка поднася на читателя вълнуващи изненади. Той много умело сплита фабулата и измисля най-странни и неочаквани положения и развръзки.
Негово любимо художествено средство е антитезата. Той обича да противопоставя не само героите си — едни същински ангели, други — демони, но негово любимо средство са и чисто стилните контрасти, които придават яркост и сила на фразата му. Като поет, той е склонен да преувеличава и неговите герои са или съвсем положителни, благородни, великодушни или същински чудовища. В живота не е точно така, но затова пък основната му идея блясва по-ясно. Пропаст дели в морално отношение Жан Валжан и Тенардие. Те сякаш са замесени от различно тесто; така също коренно различни са чистият Мариус и развратният Толомиес, нежната, безпомощна Фантин и уродливо злата Тенардиерица.
Юго поддържа тезата, че човек по природа е добър, но човешкото общество е лошо и несъвършено и постепенно поражда у него порочни и престъпни наклонности.
Жестокото и несправедливо буржоазно общество превръща честния, наивен и невеж работник в съзнателно озлобен и изпълнен с ненавист към всичко живо звяр, невинната девойка в проститутка, а детето — в уличник. То е причина за съществуването на ограничени хора като Жавер или уродливи като Тенардие и членовете на неговата банда. Буржоазното общество, което умишлено държи в мрак и невежество народа, създава „третия трюм“. Юго издига високо глас за общо образование, за просвета на народа. Той е твърдо убеден, че любовта към хората, милосърдието и просвещението могат да изкоренят злото.
„Всички хора — казва той — са замесени от една и съща глина. Няма разлика в предопределението. Същият мрак, преди да се появим, същата плът, докато живеем, същата пепел след смъртта ни. Но човешкото тесто почернява, когато се смеси с невежеството. Тази неизлечима чернилка се промъква в душата на човека и от нея покълва злото.“ В това отношение Юго се заблуждава, защото корените на злото са в самия обществен строй, но заблуждението му е свойствено на повечето буржоазни писатели.