Выбрать главу

Джеръм К. Джеръм

За времето, което губим, преди да се решим да скочим

Обръщали ли сте някога внимание на това как жената излиза от къщи?

Когато мъжът излиза, той казаа:

— Излизам, скоро ще се върна.

— Джордж, Джордж — провиква се съпругата от другия край на къщата, — почакай за минутка. Искам да ти… — Чува се шум от падане на шапки в антрето и затръшването на входната врата.

— Ах, Джордж, излезе ли? — изпъшква тя. Това е само гласът на отчаянието. Защото всъщност тя много добре знае, че е излязъл. Изтичва в антрето задъхана. — Все пак можеше да почака една минута — мърмори си тя на себе си, докато прибира нападалите на пода шапки. — Исках да го помоля да ми свърши толкова много работи.

Тя не отваря вратата, за да се опита да го спре, защото знае, че той вече е някъде по средата на улицата. „Ах тези мъже — мисли си тя. — винаги се измъкват по този подъл начин.“

Реши ли обаче жената да излиза, всички в къщи узнават. Тя не се промъква навън тайно. Тя казва, че ще излиза. И го казва още предишния следобед, повтаря го още няколко пъти, докато дойде време за чай; а като дойде времето за чай, изведнъж решава, че няма да излезе, че ще отложи излизането за по-другия ден. Един час по-късно тя отново решава да излезе утре и поръчва на прислужницата да й приготви вода, за да си измие довечера косата. В следващия час и половина тя изпада поред в пристъпи на възбуда при мисълта, че би могла все пак да излезе утре и на униние при мисълта, че нещо лошо ще й се случи.

На вечеря успява да склони една друга жена, нейна приятелка, да излязат заедно; другата жена с възторг приема предложението, но изведнъж се сеща, че всъщност няма да може да отиде с нея. Първата жена обаче я уверява, че ще може.

— Добре, добре — отвръща втората жена, — ами ти, мила? Ти забравяш Джоунсови.

— Ох, да — сеща се първата жена смутено. — Ах, колко неудобно, наистина няма да мога да изляза в сряда. Ще трябва да отложа излизането чак за четвъртък.

— Аз пък няма да мога в четвъртък — заявява втората жена.

— Е, в такъв случай ще излезеш без мене, мила — казва първата жена с такъв тон, сякаш току-що се е отказала от най-съкровената си мечта.

— О, не, мила, не бих и помислила дори! — възкликва великодушно втората жена. — Ще те изчакам и ще излезем заедно в петък.

— Не, чакай, аз ще ти кажа какво ще направим — казва първата, осенена от внезапно просветление. — Ще тръгнем рано и ще се върнем, преди Джоунсови да са дошли.

Решават тази нощ да спят заедно. Като и двете тайно една от друга таят в душите си подозрението, че това ще е последният им сън на земята. Оттеглят се рано с по едно канче те вода. А след това до късно се чува плискане на вода и приглушен разговор.

На сутринта слизат за закуска много по-късно от обикновено и с кисели физиономии. Всяка от тях е успяла да се убеди, че е била подмамена към тази безумна авантюра пряко волята й от настойчивото безразсъдство на другата. Докато се хранят, всеки пет минути едната пита другата дали е готова. И както изглежда и на двете им остава само да си сложат шапките. Заговарят за времето и се чудят какви ли шеги възнамерява да им изиграе този ден. Иска им се то да реши най-после дали ще вали, или ще грее слънце и понеже то не решава, те са му много ядосали. След закуската небето е все още облачно и те решават да се откажат от проекта си. Но тогава първата изведнъж се сеща, че тя трябва да излезе непременно днес, независимо от обстоятелствата.

— Ти няма защо да идваш, мила — казва тя.

До този момент втората жена очевидно още не е решила иска ли да излезе, или не, но сега изведнъж решава:

— О, разбира се, че ще дойда, има ли смисъл да отлагаме за друг път.

— Не, не, сигурна съм, че не ти се идва — настоява първата. — Пък и сама по-бързо ще свърша работа. Готова съм за тръгване.

Втората жена вирва нос.

— Няма да се бавя и две минути — казва в отговор тя. — Ти много добре знаеш, че обикновено аз те чакам.

— Но ти не си се обула още — напомня й първата жена.

— Обувките няма да ме забавят — отвръща приятелката й. — Но ако не желаеш да дойда, мила, кажи си го — добавя тя, готова да се разплаче.

— Разбира се, че искам да дойдеш — успокоява я първата. — Помислих, че се съгласи да дойдеш с мен само за да ми направиш удоволствие.

— Не, напротив, много ще ми бъде приятно да дойда — казва втората.

— Добре, тогава ще трябва да побързаме — казва първата. — След минута съм готова. Само ще си сменя полата.

Половин час по-късно ги чувате да се викат от различни части на къщата и да се питат една друга дали вече са готови. Изглежда, че всяка от тях е била готова от доста дълго време и само чака приятелката й да се приготви.