Разправяха ми за един млад човек, който си избрал съпруга с изключителна грижливост. Той си казвал: „При избора на съпруга мъжът трябва да бъде много разсъдлив и внимателен.“ Ката се убедил, че девойката, на която се бил спрял, отговаря на неговите изисквания за съпруга, той се оженил за нея. Тя притежавала всички добродетели, които могат да се очакват от една жена. Нямала недостатъци освен тези, които са неразлъчни от женската природа. С други думи казано — била съвършена. След брака той разбрал, че тя е точно такава, каквато си я бил представял. Само един недостатък имало в цялата работа — не я обичал. А това, разбира се, не можело да се приеме като неин недостатък.
Колко лесен би бил животът, ако ние по-добре познавахме себе си! Можем ли да бъдем сигурни, че утре ще мислим тъй, както мислим днес? Ето че един прекрасен ден от лятната ваканция ние се влюбваме; тя е млада и очарователна; кръвта ни се качва в главата само като си помислим за нея. Единственото бъдеще, което виждаме пред себе си, е да стоим неотлъчно в нозете й. Струва ни се невъзможно Съдбата да ни дари с по-голямо щастие от привилегията да й лъскаме обувките и да целуваме края на дрехата й — ако по него има и мъничко кал, това би ни доставило още по-голямо удоволствие. Ние й прошепваме на ухото съкровената си мечта и в момента всяка дума, която изричаме, е напълно искрена. Но лятната ваканция отминава, а с нея и празничното настроение и зимата ни сварва да се чудим как да се измъкнем от затруднението, което сами сме си навлекли на главата. Или още по-лошо: празничното настроение е продължило по-дълго от обикновено и ние сме вече официално сгодени. Оженваме се — чудя се колко ли женитби са резултат на страст, която е изтляла, преди още да стипне до олтара? И три месеца по-късно бедната женица е съкрушена от откритието, че да й завързваме връзките на обувките, за нас вече не е удоволствие, а досада. Краката й сякаш са станали големи, големи. Нямаме друго оправдание освен това, че сме едни глупави деца, които никога не са сигурни за какво точно плачат и докато си играят, се нараняват едни други и вдигат олелия до бога, щом малко ги заболи.
Познавам една дама, американка, която ми беше дошла до гуша с иескончаемите си оплаквания от мъжа си — колко невнимателен бил той с нея, колко грубо се държал. Тя заведе бракоразводно дело и го спечели. Всички я поздравихме за щастливото избавление, а после се случи така, че за няколко месеца тя изчезна от хоризонта. Но един ден отново я срещнах и естествено заговорих за бившия й мъж. Попитах я дали знае как живее той сега. Тя ми отвърна, че според нея бил доста добре.
— Ожени ли се отново? — попитах аз.
— Да — отвърна тя.
— Така му се пада — не се сдържах аз, — и на жена му също.
Моята позната, американката, беше красива, светлоока, малка женичка и аз се стремях да спечеля благоволението й.
— Жена, която е съгласна да се ожени за такъв мъж, след като знае всичко, което има да се знае за него, неизбежно ще му озлочести дните, но можем да бъдем сигурни, че и той няма да й остане длъжен.
Дамата явно беше решена да го защищава.
— Аз мисля, че той много се е поправил — възрази тя.
— Глупости! — отвърнах аз. — Човек не може да се поправи. Негодник ли си, негодник си оставаш.
— О, моля ви, не го наричайте така.
— Защо? — попитах я аз. — Чувал съм ви вас самата да го наричате негодник.
— Не бях права — отвърна тя, изчервявайки се. — Струва ми се, вината не беше само негова. И двамата бяхме глупави в онези дни, но мисля, че получихме добър урок.
Аз замълчах в очакване. Тя все пак трябваше да ми даде някакво обяснение.
— Впрочем най-добре е да дойдете да го видите сам — додаде тя, като се засмя. — Ще ви открия истината — аз съм жената, която се ожени за него. Във вторник винаги сме у дома, номер две, улица К. — завърши тя и тичешком се отдалечи, като ме остави да гледам учудено след нея.
Струва ми се, че един предприемчив свещеник може да натрупа състояние, ако издигне малка черквица на Стренд, точно срещу съдебната палата, и бракосъчетава отново току-що разведените двойки. Един мой приятел ми призна, че изпитал наистина обич към жена си два пъти в живота — първия, когато тя отказала да се омъжи за него, и втория, когато седнала на свидетелската скамейка, за да даде показания срещу него.