В Москва се оформила група ентусиасти, които решили да повторят пътя, изминат от покойния учен. Първо издирили онези приятели и роднини на Лебедев, върху които той бил изпробвал изобретението си. Те разказали, че ученият използвал два от петте официално произвеждани балсама и добавял към тях още нещо, някакъв друг препарат. Кои точно от петте — не помнели, не били обръщали внимание, но шишенцата били заводските, с етикетите, на които с едри червени букви пишело Балсам на Лебедев. Групата ентусиасти усърдно се хванали на работа, снабдили се с всичките пет разновидности на балсама на Лебедев и започнали да експериментират с тях. Първите резултати били обнадеждаващи. Били намерени двата балсама, които давали основата, и с пълна пара се търсела третата съставка, която в тишината на апартамента си бил изобретил Василий Василиевич. И в това отношение били постигнати определени успехи, бил създаден препарат, който те нарекли лакреол, но… Необходимият ефект бил получен, пациентите обаче умирали — такава една неприятност. И за да се сложи край на тази неприятност, трябвало да се вземе архивът на Лебедев от неговата вдовица. Те намерили вдовицата, уговорили я да даде архива, но тя поискала за него страшно много пари. Всъщност това бил проблемът. От друга страна, нямало никакво съмнение, че новият препарат ще донесе огромни печалби. Производството му щяло да бъде евтино, защото в основата му лежали балсами, чието изготвяне вече отдавна било рутинно и нямало да изисква нови инвестиции, освен за закупуване на суровината. Нещо повече — във връзка с промяната в условията на държавните заеми заводът, произвеждал балсамите на Лебедев, бил разсекретен и превърнат в акционерно дружество, а в момента негов пълновластен стопанин бил не кой да е, а самият Михаил Владимирович Шоринов. Никой друг не притежавал лиценз за производството на балсамите на Лебедев, тъй че нямало опасност от конкуренция. Цената на новия балсам щяла да бъде изключително висока, но въпреки това хората щели да го купуват — нямало къде да вървят. Щели да го купуват с литри майки на абитуриенти, които не биха допуснали чедото им да бъде скъсано на конкурсните изпити за института и да го грабнат в казармата. Научни работници, хора с творчески професии, студенти пред сесия — всички, всички щели да го купуват. Дори портиерите. Всеки щял да храни надеждата у него да се пробуди Пикасо или Айнщайн.
— Колко? — попита кратко роднината на Шоринов.
— Тя иска един милион долара. Но в брой, и то там, зад граница. Оттук не мога да изнеса толкова.
— В коя страна?
Михаил Владимирович беше твърде предпазлив, за да каже на роднината си страната, където живееше вдовицата на Лебедев — Вероника. Роднината беше богат и могъщ — като нищо би могъл да откаже на Шоринов и да свърши работата сам. Ако архивът на Лебедев попаднеше в неговите ръце, той също би намерил възможност да изготвя препарата. Ето защо Шоринов не му каза истината. Нещо повече — той скри от скъпия си калеко и обстоятелството, че Вероника Лебедева вече изобщо не е Лебедева, тъй като се е омъжила за австрийския гражданин Вернер Щайнек. Не беше нужно той да знае нито къде живее вдовицата, нито как се казва сега.
— В Холандия.
— Значи парите в брой трябва да бъдат в Холандия, така ли?
— Не е задължително. Достатъчно е да бъдат в коя да е страна от Европейския съюз, а аз лесно мога да намеря хора, които без проблеми ще пренесат банкнотите през всички граници.
— За кога ще трябват парите?
— Колкото може по-скоро, докато вдовицата не е решила друго.
— Какво ми предлагаш?
— Двайсет процента. Ще взема от вас назаем един милион долара с двайсет процента месечна лихва.
— Трийсет и пет! — отсече роднината.
— Ама моля ви се, калеко! — плесна с ръце Шоринов. — Как може трийсет и пет! Та така само след три месеца дългът ми ще се удвои! През това време едва ще сме започнали производството.
— Ами тогава ще се наложи да действаш по-чевръсто — позасмя се богатият му роднина. — Добре, нека се разберем така. Давам ти парите за четири месеца срещу двайсет и пет процента. След четири месеца ще трябва да ми върнеш два милиона. Ако не успееш, получавам дял от печалбата. Трийсет процента в течение на първата година, а после ще видим. Така че в твой интерес е да побързаш, инак ще те оскубя като пиле. Обади ми се утре вечер — ще ти кажа къде и кога ще получиш парите. Това е, Миша, свободен си.