От дома на своя роднина Михаил Владимирович излезе, облян в пот и с лудо блъскащо сърце. Боже мой, как се заробва! Ами ако Олга е сгрешила и в архива на Лебедев липсва онова, което им трябва? Ако не успеят да разгърнат производството за четири месеца? Ако… ако… Дявол да го вземе този кожодер! Но все пак поне обеща парите.
На следващата вечер Михаил Владимирович получи информацията — с кого трябва да се свърже, за да получи парите в чужбина. Калеко му даваше милиона на място, за да не рискува да пренася доларите през граница.
До този час Михаил Владимирович вече бе взел решението си. Ако всичко мине успешно, той ще може да върне парите на роднината си само след седмица, дотогава лихвата ще е нищожна — такава сума Шоринов можеше да си позволи.
Вероника Щайнек, която доскоро бе носила фамилното име Лебедева, проклинаше деня и часа, когато бе решила, че в Русия живее зле, а в чужбина ще се чувства много по-добре. Защо ли, по дяволите, реши така? Сега вече не можеше да си спомни — дали го бе прочела в книгите, или приятелки й бяха казали, — но тя още от дете живееше с това убеждение. При това неизвестно защо никой не й бе обяснил, че в чужбина живеят добре само хората с пари, а имаш ли пари, и в Русия се живее съвсем нормално.
Тя се запозна със симпатягата Вернер Щайнек, когато Василий Василиевич беше още жив. Щайнек често идваше в Москва, работеше във фирма, която имаше няколко представителства в Русия, и при всяко свое посещение канеше Вероника в хотела си, водеше я на вечеря, глезеше я в леглото и й задаваше дежурния въпрос: „Ще се омъжиш ли за мен?“ Вероника се гледаше в огледалото и живееше с абсолютното убеждение, че Вернер е покорен от нейната неземна красота и неустоима сексуалност. Нали именно това постоянно й повтаряше нейният стар съпруг Лебедев, мъж от заслужил по-заслужил, лауреат на куп различни награди, професор, почетен член и така нататък. Кой, ако не той, разбираше от жени, щом бе избрал измежду многото желаещи нея — медицинската сестра от физкултурния диспансер Вероника! Щом я бе избрал, значи тя наистина е по-добра от всички издокарани с кожени палта интелектуални, стръвно възмечтали за съпруг наскоро овдовелия представителен белокос Лебедев.
Когато се запознаха, Вероника беше на двайсет и три години, а Лебедев — на шейсет и две, но би сложил в малкия си джоб много младежи. Строен, мускулест, със стегнати крака, които неуморно отхвърляха километри бързо ходене, с грива от снежнобяла коса над високото чело, с орлов нос и святкащи очи, той не жалеше комплименти за дамите, целуваше ръце и беше обект на мечти за онези от тях, които искаха да се омъжат не само сполучливо, но и красиво. Защото знайно е, че можеш да си намериш богат, преуспяващ мъж и да го ожениш за себе си, но често след това се оказва, че животът край него се е превърнал в гадост, унижение, отчаяние и изобщо — в ужас. Често можеш да уцелиш такъв, дето да те е срам да се покажеш с него пред хора. А бракът с Лебедев обещаваше да бъде приятен във всяко отношение, а най-важното — кратък, като се има предвид разликата във възрастта.
Василий Василиевич се озова в диспансера, където работеше Вероника, заради травма, получена при игра на волейбол. След една година те се ожениха и младичката медицинска сестра беше напълно доволна от брака си, защото получи всичко, което бе очаквала, от съжителството с шейсет и три годишния Лебедев. Единственото, което той не можеше да й даде, беше живот в чужбина. Василий Василиевич категорично отказваше да емигрира, като твърдеше, че и тук се чувства прекрасно. Ето защо, след като живя известно време като съпруга на заслужилия и известен учен, Вероника започна да се замисля за нов брак — този път с чужденец, а младият, чевръст Щайнек беше изключително подходящ за целта. Вероника вече бе започнала да съставя план как ще започне делото за развод със стария професор, та да пипне солидна част от имуществото, което той бе натрупал много преди запознанството им, когато въпросът се реши от само себе си. Василий Василиевич почина внезапно и остави младата вдовица на произвола на съдбата и на острите зъби на двете си големи дъщери от първия брак и техните семейства, които естествено претендираха за наследство и не можеха да понасят новата женичка на баща си. Вероника се оказа недостатъчно силна и зъбата, за да посрещне достойно това предизвикателство и да захване битка с хора, които бяха и по-възрастни, и по-опитни, и по-злостни от нея. Предаде се без бой, като се утешаваше с факта, че и без това щеше да се омъжи за Щайнек и да се махне оттук през девет земи в десета. Така и стана. Когато научи, че Вероника е овдовяла, австрийският бизнесмен страшно се въодушеви, незабавно сключи с нея брак в Москва и след половин година, щом приключиха с всички формалности, я заведе в своето градче Гмунден, разположено на рядко живописно място на брега на езерото Траун, в подножието на Алпите.