Разочарованията дойдоха веднага. Първо, това не беше бляскавата Виена и дори не Залцбург (слабо образованата Вероника просто не знаеше други австрийски градове), а някакъв си затънтен Гмунден. От живота в Русия тя беше убедена, че съществуват само Москва и Питер, а всичко останало е периферия, провинция, откъдето към тези градове са се устремили куцо и сакато. И през ум не й минаваше, че нещата могат да стоят и другояче, че на Запад големите градове се различават от малките само по размери, както и по шрифта, с който имената им се нанасят на географските карти. Нивото на живота и комфорта там навсякъде е еднакво — имаш ли пари, получаваш каквото душата ти иска. Но с тази мисъл трябваше да свиква тепърва, а в началото Вероника се чувстваше ужасно потисната, задето бе напуснала столица, а се бе озовала едва ли не на село.
Второ, оказа се, че Щайнек не е никакъв едър бизнесмен, а дребен служител, момче за всичко, което бяха изпращали в Москва далеч не за водене на преговори, а за изпълнение на различни поръчения, които не изискват висока квалификация. На това място Вероника би трябвало да се замисли откъде ли новоизпеченият й съпруг има толкова пари, след като не е крупен бос от финансовия свят. Но тя не се замисли, защото знаеше твърде малко за живота в чужбина, и то предимно хубави неща: там всички са богати и имат всичко, банкнотите растат по дърветата, а за благосъстоянието на всеки член на обществото се грижи държавата, която изплаща пенсии и помощи за безработните, с които човек спокойно може да съществува, без да страда от недоимък.
Трето, много скоро се разбра, че модата на руските съпруги, благодарение на която Вероника бе успяла да пипне своя Щайнек, има много стабилна основа. От една страна, рускинята можеш да я заключиш вкъщи, а именно в кухнята и детската стая, без да й даваш нищо в замяна. Обикновено те не знаят езика, тъй че не се заобикалят с приятелки, никъде не се шляят, не канят никого вкъщи и изобщо ги е страх от всичко. Не си търсят правата, защото в Русия не са имали кой знае какви права, а пък и хабер си нямат какви са правата им тук. Можеш да ги избудалкаш като две и две четири. Можеш да не се прибираш, можеш да нощуваш, където си искаш, да се напиваш, да не даваш пари — те всичко ще изтърпят. Защото каква полза да вдигат скандали, след като няма къде да вървят! Добре, ще тръшнат вратата, ще си тръгнат, а после какво? Няма мама и тате, тук не е прието да се преместиш при приятелка, това не ти е Русия, където хората съжаляват унижените и оскърбените и им помагат, не — тук цепят на две всеки залък, всяка порция месо, всяка таблетка аспирин. С какво ще живеят? Да работят? Като какви? На кого на Запад са потрябвали руските им дипломи? Остава неквалифицираният труд, но и за него кандидати колкото щеш — студентите и учениците винаги са готови да поработят в свободното от учене време. Ще поизмие опърничавата съпруга някоя и друга чиния нощна смяна, ще поизпере някоя и друга купчина мръсно бельо в бедняшки хотел — па ще дотърчи обратно при мъжа си. Каквото и да си говорим, Русия е изостанала страна, нецивилизована, малко жени успяват да се нагодят към западните порядки, да ги усвоят правилно и да си уредят нормален живот.
Но, от друга страна, Русия, макар и нецивилизована, все пак е европейска страна. И жените в Русия са красиви, с европейска външност. В леглото с тях е интересно, а в кухнята — безопасно, което също е от значение. Та нали по света има много изостанали страни, човек може да си докара съпруга и от Корея, и от Виетнам, и от Монголия, и от Зимбабве. Но знаеш ли с какво ще те нахрани такава, техните кулинарни традиции са съвсем различни, току-виж, сготвила ти нещо, от което после цяла седмица ще те свива корем и задникът ти ще залепне за тоалетната чиния. Покорни и безпомощни жени домашни помощнички сега се намират само в Азия и Африка, но те твърде много се различават от европейците и по култура, и по традиции, и по бит. Знае ли човек на какво ще се натресе… Тъй че съпруга от Русия е оптималният вариант. Ще си кротува, няма да се обажда, за нея са достатъчно и малко пари, може и да не й се обръща много внимание — няма къде да върви. А и дечица ще народи с европейска външност, а не млечношоколадови или с дръпнати очички.