Така се разбраха. По уговорка с наемателите на нейната къщичка архивът се съхраняваше в мазето, защото тя нямаше къде другаде да го сложи. Двамата с Первушин отидоха за папките и ги занесоха в служебния й апартамент. За щастие момичето, с което Вероника живееше тук, беше на дежурство. Довлякоха големия кашон в стаята на Вероника, после тя отиде в кухнята да вари кафе, а Николай седна на пода и подреди около себе си всички книжа. В стаята нямаше голяма маса, а малката, поставена до дивана, вършеше работа, колкото да си сложиш чашата с чай или книга. По навик, внесен от Русия, Вероника се хранеше в кухнята.
Докато водата се затопляше на печката, тя успя да прескочи до банята, да се измие и да се преоблече в нещо, съблазнително разтварящо се при всяко движение. За пръв път през последната година, изминала от арестуването на мъжа й, младата жена почувства, че иска мъж, иска го абсолютно безразсъдно, ирационално — не някой конкретен, който й харесва, а мъж изобщо. Кой да е! Ако ще и първият срещнат! Такова силно, неперсонифицирано желание се бе пораждало у нея навремето само при гледане на хард порно на видео. Всъщност Вероника разбираше, че желае именно този синеок красавец Николай Первушин, но тъй като цяла година не е правила секс, разпалила се е толкова силно, че сега вече й е все едно с кого ще си легне, стига да е мъж.
Огледа се критично в голямото огледало в антрето. Годината изнурителна работа и постоянното недояждане се бяха отразили на външността й — бяха добавили бръчици и бяха отнели част от блясъка в очите й. Но въпреки това все още много си я биваше за нейните трийсет и две години. Слава богу, дори най-тежкият живот не прави краката по-къси, те все така сякаш започваха от раменете. Вярно, гърдите бяха леко поувиснали…
Това, че Николай седеше на пода, беше много добре. Той се оказа нормален мъж, отчетливо реагиращ на красива жена, която при това го е харесала. Но поведението му се стори на Вероника малко странно. Той я подръпна за ръката, сложи я да седне до него на пода, прегърна я през раменете и започна да я гали с едната ръка, докато с другата поставяше знаци в ъглите на страниците. С една дума — сякаш казваше: Рожбе, оценявам твоя порив, и ти много ми харесваш, но работата е на първо място. Вероника се накани да се обиди, но после си спомни, че все пак става дума за един милион долара. Боже, боже, какво й стана, толкова й се дощя да се чука, че дори забрави за парите! Сумата беше достатъчно голяма, та Вероника да се стегне и да отхвърли похотливата омая. Тя стана и се премести на дивана, като сложи на масичката чашата с кафе. Настани се по-удобно, подложи под гърба си малките възглавнички и се зае с кафето, като крадешком разглеждаше Николай. Не, дума да не става — той е дяволски красив! Вярно, не би било зле да го свали, но сигурно не бива да се увлича, когато става дума за цял милион. После може да започне да се пазари, да я моли да намали цената: щом са станали любовници, значи са си близки и тъй нататък…
Николай чете дълго книжата на Василий Василиевич и Вероника не забеляза как бе задрямала: предишната нощ бе работила и не бе успяла да поспи след това. Най-сетне той грижливо подреди всички папки, завърза копринените шнурчета и стана.
— Ето, подбрах триста и няколко страници — това е, което ни е нужно. Номерирах ги и се подписах на всяка страница. Имаш ли празна папка?
Вероника кимна и донесе папка.
— Скрий я някъде и не я показвай на никого — помоли Николай на сбогуване. — Не дай си боже да изчезне дори една страница — и край на твоите пари! Материалът е ценен само цялостно, в комплект.
Едва сега забеляза, че той е преминал на ти. Какво ли означава това? Готовност да откликне на порива й? Или с поведението си, с ясно показаното си желание тя автоматично се е прехвърлила от категорията на достойните, уважавани дами в категорията на евтините и достъпни мацки?
— Искате ли още кафе? — попита го подчертано любезно.
— Не, благодаря. Чуй ме, Вероника, ти си много красива жена и ако ми позволиш, предлагам да се върнем на тази тема, след като приключим с деловата работа. Ще се прибера в Русия, ще докладвам на съдружниците си твоите условия, после ще ти съобщя тяхното решение. Ако те се съгласят да ти платят толкова, колкото искаш, ще дойда за окончателното приключване на сделката. И тогава ще помислим за още една чашка кафе. Съгласна ли си?