— Да.
Тя се постара да се усмихне, но почувства как в ъгълчетата на очите й бликват сълзи. Вероника дори се изненада от тази си реакция. Защо й се доплаква, когато гледа тези невероятни сини бадемови очи, сякаш слезли от икона? Защо й се доплаква при мисълта, че тези красиви ръце с дълги пръсти няма да я прегръщат? Нима, защото цяла година е сама? Безобразие, помисли си тя, работата си е работа, но трябва да се погрижа и за себе си! Веднага ще си хвана някого. Впрочем кого ли мога да си хвана? Нисшият медицински персонал може да разчита само на санитарите, електротехниците и санитарните техници, които работят в клиниката, както и на градинарите и механиците от гаража. Трябва по-внимателно да огледам този контингент: може да успея да намеря нещо не толкова отблъскващо, без да е обвързващо — като здравна терапия, но не по-често от два пъти седмично.
Вероника затвори вратата след Первушин, върна се в стаята си, трескаво преглътна и вече се канеше да се остави на слабостта си и да се разплаче, когато отново си спомни за парите. Седна на дивана, взе от масичката огледалцето и започна внимателно да се вглежда в отражението си, като си повтаряше: „Скоро ще бъда богата. Скоро ще приключа с тази идиотска клиника, с тази идиотска работа, с този идиотски апартамент и с тази идиотка — съседката. Ще забравя всичко това — като кошмарен сън. Ще започна всичко отначало. Ще оформя развода си с Вернер, ще си купя малка, уютна къщичка, ще си наема учител, ще науча този проклет немски и ще живея като всички. Може би ще успея отново да се омъжа — този път по-сполучливо. Само дано нещата със сделката се подредят, само дано не се провалят…“
Минаха два месеца, които се сториха на Вероника двайсет години. През тези два месеца Николай идва още два пъти, за да уточни някои подробности от сделката. И двата пъти втренчено поглеждаше Вероника и й напомняше за чашката кафе, която бяха отложили за после. През това време Вероника вече се бе успокоила, намерила утеха в прегръдките на симпатичен луничав електротехник, който се бе оказал точно такъв, какъвто го бе търсила — неотблъскващ и необвързващ. Тя вече не примираше, щом погледнеше светлосините очи на Первушин, но мисълта, че не му е безразлична и че той не забравя за отложената чашка кафе, я топлеше. Когато сделката приключи, тя с голямо удоволствие ще изпие с него това проклето кафе. Охо, тогава ще види той класа! Друго може би не, обаче на изискания секс беше голяма майсторка и не знаеше що е умора. Беше преминала голяма и солидна школа под вещото ръководство на професор Лебедев, дума да няма — нищо, че беше стар, от друго поколение. Експерти и любители е имало във всички времена и възрастта няма нищо общо с тази работа. В коя епоха например е живял Калигула…
Най-сетне преговорите приключиха. Николай пристигна в Австрия за трети път и й се обади по телефона от Виена. Тъй като в мъничкия Гмунден нямаше достатъчно банки, в които да внесат милиона на части и това да не бие на очи, решиха да проведат операцията във Виена. Но понеже нито Николай, нито Вероника познаваха града достатъчно добре, за да се ориентират лесно в него, Николай предложи да си определят среща на място, където би било невъзможно да се загубят. Разбраха се Вероника да излезе на автострадата, свързваща Залцбург и Виена, да стигне по нея до Амщетен, след това до завоя за Визелбург, да завие и да спре при първото крайпътно заведение. Според картата, каза Николай, заведението е на около километър и половина след завоя. Определиха си среща в осем сутринта: от Визелбург до Виена има най-малко час и половина път дори с бърза кола, а нали им предстоеше да посетят десетина банки…
Вечерта заваля, и то не ситен, а истински проливен дъжд. Дъждът винаги натъжаваше Вероника, навяваше й отчаяние. Открай време обичаше простите, осезаеми радости — хубава храна, красиви дрехи, слънчево време, весела кинокомедия. През нощта не мигна, мислеше си как утре целият й живот ще се промени. Утре по това време ще е богата!
В шест часа скочи, бодра и изпълнена със сили, и в главата й отново се върна мисълта за чашката кафе в компанията на синеокия Первушин. Реши да се облече подобаващо. От една страна, в банка трябва да изглежда, както е нормално да изглежда една състоятелна дама, през чиито ръце минават големи суми в брой. Актриса или писателка, получаваща хонорари. Делова жена. Скъпа държанка, получаваща подаръци. Или нещо от този род. От друга страна, трябва непременно да се хареса на Первушин. Довечера, когато ще е богата и независима, тя ще си организира празник с креватни забавления в компанията на мъжа, настанил се от два месеца в мечтите й.