— Е, къде е това заведение? — попита Лилиана. — Сигурна ли си, че съществува?
— Не знам — объркано отвърна Вероника. — Човекът, с когото се уговорих, е гледал по картата и каза, че то е отбелязано там.
— Да не би да сме завили на неправилно място? — Лилиана спря колата и извади карта от жабката. — Виж, завоят за Визелбург е само един, предишният надясно е бил за Шейбс, а следващият е чак след дванайсет километра — за Лилиенфилд. Не е възможно да сме сбъркали.
— Не знам — притеснено повтори Вероника, усещайки как всичко, за което си бе мечтала, рухва. Идиотка, забравила е нещо, нещо е запомнила погрешно, объркала е някое име! Глупачка, кретенка!
— Добре, да продължим още малко напред! — въздъхна Лилиана.
Но буквално след двеста метра Вероника радостно подскочи:
— Ето го! Чака ме. Сигурно на неговата карта е имало някаква грешка или някой неправилно го е информирал, че тук има заведение. Слава богу!
Пред тях беше спрял джип, а до него Вероника видя Первушин, който преспокойно се разхождаше напред-назад и я чакаше. Беше с дълга мушама с качулка и не се страхуваше от дъжда.
— Спри, ако обичаш — помоли Вероника. — Ще му кажа буквално две думи и тръгваме за Виена.
Лилиана спря, блажено се протегна и запали цигара, като издухваше дима през отворената врата. Вероника изскочи от колата, като държеше в едната ръка папката с подбраните от Первушин материали, а в другата — отворения чадър.
— Здрасти! — каза възбудено. — Уплаши ме с това несъществуващо заведение. Вече си помислих, че съм те разбрала неправилно.
— То и аз се уплаших — отговори Николай и пое папката. — После се сетих, че рано или късно все пак ще минеш по този път — и реших да чакам. — Той отвори вратата на джипа и подаде папката на някого вътре. — Провери, ако обичаш — каза на човека, когото Вероника не виждаше.
Опита се да надникне, но Первушин бързо затръшна вратата, а през затъмнените стъкла не се виждаше нищо.
— Ти закъсня — произнесе някак равнодушно, без упрек или раздразнение.
— Колата не запали — започна да се оправдава Вероника. — Представи си, наближава седем, събота, проливен дъжд, наоколо жива душа няма. Добре че Лилиана тъкмо потегляше, тя ще ме закара до Виена, а там ще взема такси.
Очакваше, че сега Николай ще се учуди — защо при тази ситуация тя не иска да пътува с него! — и вече започна да измисля аргументи, които трябваше да го убедят, че се налага тя да стигне до Виена с Лилиана Кнепке, но той нищо не попита, просто прие информацията и толкоз.
— А кой е там, в джипа? — поинтересува се тя, неуспяла да победи любопитството си.
— Помощникът ми — кратко отвърна Николай. — Нали не очакваше да оставя един милион долара в колата без солидна охрана?
— Ааа — разбиращо проточи Вероника.
В този момент стъклото откъм тях се спусна и женски глас каза:
— Триста и дванайсет страници. Така ли е?
— Нормално — отговори Первушин.
„Ха, бива си го този помощник! — обидено си помисли Вероника. — Някаква женска. А аз, глупачката, се надявах, че ще прекараме вечерта заедно. Напразно се старах. Дори не се е сещал за мен. Какъв кучи син!“
— Може ли да погледна парите? — попита Вероника с метален тон, като с целия си вид показа, че между тях не може и дума да става за доверие.
— Разбира се.
Той отвори задната врата и взе куфарчето, което лежеше на седалката:
— Ето твоите пари.
— Покажи ми ги!
Той послушно отвори ключалките и в куфарчето Вероника не видя нищо друго, освен множество документи.
— Не те разбрах — каза тя бавно. — Нали се уговорихме за пари в брой. Искаш да ме метнеш ли?
— Именно това ще се превърне в пари в брой — търпеливо й обясни Николай. — Не съм толкова луд, че да нося в обикновена кола сто пачки по десет хиляди долара. Може би на теб, глупачко такава, това ти се струва нормално, защото през живота си не си спечелила нито една хилядарка в зелено и изобщо за теб няма значение — пет или пет милиона. А аз много добре разбирам, че ако нещо се случи с колата или с тези пари, ще ме убият, ако не ги върна до един месец. Във всяка банка, в която ще влезем с теб, ще получавам срещу тези документи пари в брой, а ти на съседното гише ще ги внасяш на свое име. Ясно ли е?
Тя почти нищо не разбра, защото глупачко такава остро опари слуха й и засили раздразнението от присъствието на жена в неговата кола. А толкова бе мечтала…