— Ясно — отвърна машинално. — Дай тук папката!
Николай извади ръката си изпод мушамата и Вероника не съобрази веднага, че нещо тук не е наред. Ръката не посегна към отворения прозорец, зад който седеше невидимата за Вероника жена, за да вземе папката с материалите на Лебедев. И изобщо ръката бе някак с непозната форма. В следващия миг Вероника Щайнек-Лебедева разбра, че Николай държи пистолет. Тя дори не успя да довърши мисълта си. Крайчецът на нейното помръкващо съзнание успя да улови и някакъв неразбираем, но страшен звук. Безумния писък на Лилиана Кнепке.
Глава 3.
Николай Саприн, а според фалшивите документи, които бе показал на Вероника Щайнек — Николай Первушин, мълчаливо караше колата в напрегнато очакване Тамара да каже нещо. Но тя мълчеше като риба. Защо мълчи? Толкова се е уплашила, че езикът й се е вдървил? Трябваше да се е уплашила, не може да не се е уплашила, защото си бяха говорили, че само ще вземат папката и ще обиколят десетина банки. Само за това се бяха уговаряли, а изобщо не бе ставало дума, че след като вземат папката, той ще убие Вероника Щайнек-Лебедева.
Почти половин година бе загубил Саприн за тази проклета папка. Отначало бе търсил Вероника из цяла Австрия, после я бе придумвал, бе договарял разни подробности ту с нея, ту в Москва — с Дусик. До гуша му бе дошло. И в крайна сметка за какво беше всичко, след като в последния момент Дусик нареди да не дава парите на Вероника, да вземе папката и да приключи с тази работа? Саприн беше ядосан на Дусик, на целия свят и на самия себе си. Той заслужено минаваше за майстор по деликатните поръчки, свързани с необходимостта да се намери еди-кой си притежател на някакви документи, след което тези документи да бъдат прецизно откупени с уговорки за гаранциите и цената, и то така, че и двете страни да останат доволни. Никога не се бе провалял. Дори в случаи, когато търсените документи носеха специфичен характер и съдържаха информация, разбираема само за специалисти, Николай не жалеше време, за да получи подробен инструктаж, да вникне в подробностите и да се упражни в разпознаването на текста. Нито веднъж не бе грешил, не бе носил безполезни хартишки вместо важни документи.
А ето че сега го използваха в такава груба операция… Все едно да забиваш пирони с микрокалкулатор. Отвратително! И най-важното — появи се неочаквано усложнение. Вероника не пристигна сама, та се наложи да убие и някаква жена с малко дете. Ако ставаше дума само за Вероника, би могъл изобщо да не се безпокои. Кой ще тръгне да разследва заради някаква си имигрантка санитарка? Никой. Може да се засилят да го издирват заради връзките на съпруга й, контрабандиста, ще започнат да търсят в тази посока, естествено — нищо няма да намерят и ще се успокоят. Но тази жена с детето в колата — коя ли беше? Саприн, разбира се, бръкна в чантичката й, погледна шофьорската й книжка. Лилиана Кнепке. Дявол знае коя беше! Твърде възможно е семейството й да вдигне шум, да стисне полицията за гушата — на всяка цена искаме да намерите убиеца на нашата скъпа Лилиана. В този случай издирването ще поеме по линията Кнепке и Вероника Щайнек ще бъде смятана за случайна жертва. И така нищо няма да открият. Но защо мълчи Тамара? За какво ли мисли?
Стюардесата вече втори път разнасяше напитки, но Тамара упорито се преструваше, че спи, макар че беше много жадна. Беше се излегнала в удобното кресло със затворени очи и бе извърнала лице към илюминатора. Докато разнасят напитките, Николай няма да я събуди, но след двайсетина минути ще дойде ред на вечерята и тогава той непременно ще я събуди. А тя така и не бе решила как да се държи. От момента на убийството бяха минали дванайсет часа, оттогава тя някак бе избягвала обясненията със Саприн, но това не можеше да продължава до безкрай. Рано или късно трябваше да изрази отношението си към случилото се. И по този начин да определи съдбата си за близкото бъдеще, а може би — и за целия си живот занапред. Защото ако покажеше, че е уплашена и негодува, би накарала Саприн да помисли, че е опасна и може да го издаде. Но пък да се преструва, че всичко е нормално, че така е трябвало да бъде и нищо свръхестествено не се е случило, би означавало да си създаде репутация на хладнокръвна цинична съучастничка и да позволи да я въвлекат в още по-отвратителни авантюри. Защото току-що пред очите й бяха застреляни две жени и дете. Ако преглътне убийството на дете и си премълчи, значи вътре в нея няма абсолютно нищо, освен хлад и равнодушие. И така лошо, и инак лошо.