Джек Лондон
За здравето на пътника
— Сипвай!
— Слушай, Кид, няма ли да стане малко силничко? Уиски със спирт е вече доста силно, пък като му сложиш и, коняк, и от лютивката, и…
— Сипвай! Кой всъщност прави тоя пунш? — И Мейлмют Кид добродушно се усмихна през облаците пара. — Като постоиш в тая страна, колкото съм стоял аз, синко, и се похраниш със заешки следи и спомени за сьомга, ще разбереш, че Коледа идва веднъж на годината. А Коледа без пунш е като златна мина без зрънце злато.
— Виж, това е права приказка! — одобри думите му Големия Джим Белдън, който беше слязъл от участъка си:а Мейзи Мей, за да прекара Коледата с тях, и който, както всички знаеха, последните два месеца беше прекарал само с еленско месо. — Ами помниш ли ракията, дето я варихме на река Танана, а?
— Как да не помня! Момчета, щяхте да изпоналягате от смях, ако бяхте видели как цялото племе взе да се бие, като се изпонапи, и то само да знаете от какво: захар, ферментирала с кисел квас! Това стана, преди да дойдеш тука — добави Мейлмют Кид, като се обърна към Станли Принс, млад минен инженер, който беше по тия места само от две години. — Тогава тука нямаше нито една бяла жена, а Мейсън искаше да се жени. Бащата на Рут беше вожд на племето Танаиа и беше против, против беше и цялото племе. Трудно положение, казваш? Да, тогава похарчих последния си фут захар; най-хубавото нещо от тоя род, което съм правил през живота си. Трябваше да видите как ни гониха по реката и по брега!
— Ами индианката? — заитересува се Луи Савой, високият канадски французин, понеже беше чул за този безразсъден подвиг по време на престоя си на Четиридесета миля предишната зима.
Тогава Мейлнют Кид, който беше роден разказвач, разправи без всякакви преувеличения историята ма този северен Лохинвар. И не един корав търсач на приключения почувствува сърцето му да се свива и изпита смътен копнеж за по-слънчевите пасбища на Юга, където животът обещава нещо повече от безплодната борба със студа и смъртта.
— Ние стигнахме до Юкон тъкмо след като бяха минали първите ледове — завърши той, — а племето само четвърт час след нас. Но това ни спаси, защото придошлите наново ледове пробиха образувалата се преграда и индианците не можаха да минат. Когато те най-сетне пристигнаха в Нуклукието, целият пост беше се подготвил да ги посрещне. А колкото за церемонията, — попитайте отец Рубо: той ги венча.
Йезуитът извади лулата от устата си, но поради буйния възторг на протестанти, и на католици можа да изрази задоволството си само с бащинска усмивка.
— Дявол да го вземе! — възкликна Луи Савой, явно пленен от романтиката на това приключение. Дявол да го вземе!
След това, когато тенекиените канчета с пунша обиколиха за първи път присъствуващите, Бетълс скочи на крака и подхвана любимата си гуляйджнйска песен:
Хенри Уорд Бритъл с неделния учител
попийват сироп всеки ден;
не вярваме ние в шишето невинно да е питието —
то е сок на живода забранен…
то е сок на плода забранен!
Буйният хор с рев поде припева:
То е сок на плода забранен.
Не вярваме ние в шишето невинно да е питието —
то е сок на плода забранен…
——
’ Лохннвар — герой от балада на Уолтър Скот, отвлякъл любимата си, която принуждавали да се омъжи за друг. Б. пр.
д Парливата смес, забъркана от Мейлмют Кид, постигна целта си: мъжете, събрали се от станове и снежни пъртини, се поддадоха на огненото й въздействие и зашумяха с шеги, песни и разкази за преживени приключения. Събрали се от десетина
страни, те пиеха за всекиго и всички. Не друг, а англичанинът Принс вдигна наздравица за „Чичо Сам, ранозрелия младенец, на Новия свят“; Бетълс, този янки, пи за „Кралицата, да я пази бог!“; а Савой и Майерс, немецът търговец, се чукнаха за Елзас и Лотарингия.
— После Мейлмют Кид се изправи с канче в ръка и погледна към намазаната с лой хартия на прозореца, която се беше покрила с цели четири пръста скреж.
— За здравето на пътника, който е на пъртината тая нощ! Дано му стигне храната! Дано кучетата му да издържат! Дано кибритът му винаги да хваща огън!
„Пляс! Пляс!“ — чуха те познатата музика на бича, проточеното скимтене на кучешкия впряг и скърцането на спираща пред хижата шейна. Разговорът стихна, всички чакаха да видят кой е дошъл.
— От старите е; първо се грижи за кучетата, по-гъсно за себе си — пошепна Мейлмют Кид на Принс, когато отвън долетя щракане на челюсти, яростно ръмжене и скимтене от болка, които подсказваха на опитния им слух, че непознатият отпъжда техните кучета, докато храни своите.
След това се чу очакваното почукване, отсечено и самоуверено, и непознатият влезе. Заслепен от светлината, той се поспря на прага и по този начин даде на всички възможност да го разгледат. Имаше внушителна външност, много живописна с полярното вълнено и кожено облекло. Шест фута и два или три инча висок и съразмерно широк в раменете и гърдите, с пламналото си от хапещия студ гладко обръснато лице, с побелели от скреж дълги мигли и вежди, с вдигнати наушници и задна част на големия калпак от вълча кожа той приличаше на истински Дядо Мраз, изникнал изневиделица от нощния мрак. В закопчания връз куртката, обшит с мъниста колан бяха затъкнати два големи револвера колт и ловджийски нож, а в ръцете си освен