Той направи една крачка към Принс и зададе въпроса на него. Макар това да му причиняваше болка, загледан в откритото, сериозно лице на съотечественика си, Принс съвсем не на място му заговори за състоянието на пъртината.
Тогава полицаят забеляза отец Рубо, който не
можеше да лъже.
— Преди четвърт час — отговори свещеникът, — но и той, и кучетата почиваха четири часа.
— Петнадесет минути преднина, и то с пресни сили! Боже мой! — Нещастникът залитна назад, насмалко не изгуби съзнание от изтощение и разочарование и замърмори нещо за изминатото за десет часа разстояние от Доусън и за преуморените си
кучета.
Мейлмют Кид го накара да изпие канче пунш, след което полицаят се обърна към вратата и заповяда на помощниците си да го последват. Но топлината и предвкусваната почивка бяха твърде съблазнителни и те буйно запротестираха. Кид знаеше добре френския им диалект и напрегнато следеше разговора.
Мелезите се кълняха, че кучетата са съсипани, че ще трябва да застрелят Сиваш и Бабет, преди да
изминат първата миля, че и останалите не били добре и че по-разумно Ще е всички да си починат.
— Заемете ми пет кучета — обърна се полицаят към Мейлмют Кид.
Но Кид поклати глава.
— Ще ви подпиша чек за пет хиляди долара на името на капитан Константайн… ето документите ми… аз съм упълномощен да тегля пари по собствено усмотрение.
Последва пак мълчалив отказ.
— Тогава ще ги реквизирам в името на кралицата!
С усмивка на съмнение Кид погледна към богатия си арсенал и разбрал безсилието си, англичанинът се запъти към вратата. Помощниците му продължаваха все още да протестират; тогава той гневно се нахвърли върху тях и ги нарече баби и страхопъзльовци. Мургавото лице на по-възрастния метис пламна от яд, той се изправи и с доста силни изрази обеща, че ще накара началника си да остане без крака, а след това с най-голямо удоволствие ще го зареже на снега.
Младият полицай твърдо закрачи към вратата (макар и да трябваше да напрегне цялата си воля, като се мъчеше да прояви бодрост, която му липсваше. Но те всички разбраха и оцениха гордото му усилие, при все че той не можа да скрие мъчителната болка, която сгърчи лицето му. Покритите със скреж кучета се бяха свили на снега и беше почти невъзможно да ги вдигнат на крака. Нещастните животни скимтяха под жилещите удари на бича, защото мелезите бяха ядосани и ожесточени, но докато не прерязаха хамутите на Бабет, водача на впряга, те не можаха да помръднат шейната и да потеглят.
— Мръсен мошеник и лъжец!
— Дявол да го вземе! Нехранимайко!
— Крадец!
— По-лош от индианец!
Явно беше, че са много ядосани — първо, от начина, по който са били измамени; а, второ, заради поруганата етика на Севера, където честността се смята за най-голямата ценност у човека.
— ние помогнахме на тоя подлец, след като разбрахме какво е сторил!
Очите, на всички с упрек се обърнаха към Мейлмют Кид, който се вдигна от ъгъла, където настаняваше Бабет, и мълчаливо напълни канчетата с остатъка от пунша.
— Студена нощ, момчета. .. много студена нощ — някак несвързано започна той защитата си. — Всички сте пътували по пъртината и знаете какво значи това. На умряло куче нож не се вади. Вие чухте само едната страна. Никога още по-почтен човек от Джек Уестъндейл не е ял от същата паница, нито се е покривал със същото одеяло с вас или мен. Миналата есен той дал цялата си чиста печалба, четиридесет хиляди долара, на Джо Кастрел да му купи държавни облигации. Днес щял да бъде милионер. Но докато той останал в Съркъл Сити да се грижи за съдружника си, разболял се от скорбут, какво направил Кастрел? Отишъл в заведението на Макфарланд н проиграл всичкото злато. На другия ден го намерили мъртъв на снега. А бедният Джек смятал тази зима да отиде при жена си и при момчето, което още не е виждал. Забележете, че е взел точно колкото е проиграл съдружникът му — четиридесет хиляди. Е, той замина; какво ще направите сега?
Кид обиколи с поглед кръга на своите съдници, забеляза, че лицата им се смекчават, и вдигна канчето си.
— И тъй, за здравето на пътника, който е на пъртината тая нощ! Дано му стигне храната! Дано кучетата му да издържат! Дано кибритът му винаги да хваща огън! Да му даде бог сполука, да не го изоставя щастието и…
— И да се обърка полицията! — извика Бетълс при дрънченето на празните канчета.