Матеви си имат всичко каквото се сетите, и няколко неща, които въобще няма да ви хрумнат, минус скучно ежедневие. Домашната помощничка забърква любовни отвари, синът им е сгоден за ледена принцеса, а протеклата канализация изплюва създания от бъдещето. И въобще не питайте кой е подозрителният водопроводчик, с това дори съпрузите Матеви не са наясно.
Матьо Матев е известен писател, а Марта Матева е най-обичаната оперна певица на света. И като такава, е може би мъничко по-известна от своя тих и многострадален съпруг. Матьо не е притеснен от факта. През повечето време. Понякога цветята от почитатели преливат в хола му — тогава прелива и инак обширното му търпение.
Освен прекаленото обожание към съпругата му и вдигането на шумотевица, когато работи, Матев рядко има повод за възмущение. Едно от нещата, които го дразнят до степен да протестира на глас, са литературно-плакатни лозунги като „За любовта и истината“. Матев се притеснява от твърдения, че някой притежава абсолютната истина и може да ви научи. Матев се притеснява от истини, които се побират на плакат.
За негов ужас, Марта има теория как да се спаси човечеството, и е убедена, че това не е никаква теория, ами „абсолютната истина“. Идея, безумно простичка и безумно трудна за осъществяване, която тя настоява пред Триумвирата да бъде приложена. С Марта Матева не е възможно да се спори, не само на сцената тя е примадона. Матьо и тримата учени се виждат убедени да следват плана на Марта.
Не възприех намесата на Марта и Матьо като някакъв вид конфликт между наука и изкуство. Напротив, за мен това беше едно от хубавите и за съжаление, рядко срещани такива послания — за взаимното допълване, а не взаимното изключване, на тези два начина да създаваш. Не е и неочаквано, че Марта, която е обявявана за лекомислена дори от собствените си деца, измисля спасителната идея. Защото, ако внимателно се вгледаме в Марта, тя не е лекомислена — тя мисли като дете. Само за децата пътят към добрия край е очевиден.
Постепенно става ясно, че Триумвиратът и Матеви се борят, за да осигурят не развитието, а оцеляването на човеците и всички останали обитатели на планетата. Дори Маца Писанска, говорещата котка на семейство Матеви, се бои, че хората са на път да свършат света, но защо и как? В самото начало Маца изказва мнение, че хората твърде много „бързат, дразнят се и ругаят“. Нейният стопанин е дори по-конкретен: хората са недостатъчно справедливи, миролюбиви и общо взето твърде малко разумни. Не че липсват миролюбивите, но войни продължават да се водят. И разумните и справедливите ги има, някъде там сред многото други. Или цялото човечеството ще стане „такова, каквото трябва да бъде“, или ще трябва да си отиде, а Вселената ще продължи по своя път, без да рони твърде много сълзи. Защото, ще спомене Марта, не е възможно някакво си смахнато човечество да попречи на вселенската неумолима склонност към движение и растеж.
Няма да ви разкрия разрешението, предложено от Марта, което ще доведе до добрия край. Вместо това ще завърша с една възможна истина, която не може да се събере на плакат.
Романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ е написан в период, когато думите „глобална промяна на климата“ все още не бяха сложени заедно или поне не се чуваха толкова високо и не се усещаха тъй притеснително. Настрадинова пише през 1999-а „планетата е отровена и опустошена, животът е застрашен…“. Защото на мислещите хора отдавна им е ясно наличието на причинно-следствена връзка — когато причиняваш неразумности, следствията ще се обърнат и ще те ухапят.
Престанете да мислите, като ви говоря. Пренесете се до един ручей, а може и река или езеро. Слушайте как шумоли водата, гледайте как си играе слънцето по повърхността, потопете ръката си и вижте колко е студена водата и колко е копринена. Гребнете и пийте от шепата си. Почувствайте как сте живи.
Докато пиете, си представете завод за пластмасови бутилки. Може и да се казва „Оникс“. Защо ви е да си го представяте? Ами защото бутилираната вода е необходима в наши дни: за последен път видяхте чешма в града, когато бяхте в детска количка; след три часа в колата в километрично задръстване на път за работа се ожаднява; кой ти пази пластмасовите бутилки, те дори след еднократна употреба се вмирисват; с метални бутилки или термоси никой работещ човек няма време да се занимава. Подобни са необходимостите. След като ви обясних защо са ви пластмасови бутилки, не ви трябва да знаете как се произвеждат и как се разграждат. Знаете как изглежда пластмасата, знаете как мирише, как се усеща. Представете си, че пиете пластмаса. Преглътнете. Тя е смесена с водата отдавна.