А в дома на Матеви се проведе съвещание:
– Това не беше предвидено — поклати глава Бояна.
– Сега какво ще прави Константин?
– Най-много да си премести каналите — лекомислено отвърна Мария.
– Не ми мирише на добро — замисли се Бояна.
И то нямаше как да е на добро, защото в ранния следобед в кабинета на Матев нахлу един страшно разгневен, страшно червенокос и червенобрад човек с исполински ръст и гръмотевичен глас:
– Господин Матев, това не биваше да става!…
– Не ви познавам, господине — хладно отвърна Матев.
– Ще ви се представя — и гигантът втикна ръчището си в ръката на Матев. — Константин Евров. За неславянските страни — Евр. Извинете за безпокойството, но това е нечувано!
– Кое по-точно?
– Жена ви е откраднала чортелеците.
– А те да не би да ви бяха зачислени?
– По-зле! Аз се занимавам с прочистване на каналите…
– Да не би да сте същият водопроводчик, с когото се целува Бояна?
Колосът рухна върху най-близкото кресло.
– Ако държите на дискретността, успокойте се. Деянието ви е забелязано само от нашата котка, но тъй като тя проговори…
– О, богове! — едва не проплака великанът. — Само това липсваше! Не стига, че изтървах самодивите, таласъмите и чортелеците, ами и този провал!
– Кой? — предпазливо рече Матев.
– Значи, има теч не само оттам насам, ами и отсам натам! Котката се е провряла през някоя дупка и някой от бъдещето или миналото си е направил шега — дал й е дар слово! О, богове! Аз съм унищожен!
– Виждате ми се доста здрав и цял.
– Привидно е — изпъшка грамадният мъж и креслото под него плачевно заскърца. — Аз съм сломен.
– Има ли начин да съберем отломките ви и да ви възстановим?
– Не употребявайте тази дума „отломки“! Настръхвам от нея. Представяте ли си? Четиринайсет години да проправяш канали между времената и изведнъж вместо връзка — изсипват се разни парчетии и задръстват всичко, и се пилеят кой знае къде… Разбирате ли, нашето време е застрашено. Това е все едно в сладководен басейн да нахлуе солена морска вода. Всички обитатели ще изгинат!
– А може ли да има и други мнения по въпроса?
Червенокосият се сепна и като че се замисли:
– Какви например? Кой би могъл да има други възгледи? Аз съм специалистът. Никой друг не се занимава с времето.
– Възможно е и да се заблуждавате. Аз преди двайсет години публикувах нещо по този въпрос. Искате ли да го видите?
И без да дочака съгласие, Матев извади един том от библиотеката, отвори го на съответната страница и дори посочи с пръст:
– Ето, това.
Докато Константин Евр с недоумение четеше творението, писателят Матев се измъкна на пръсти и повика шепнешком дъщеря си и прислужницата.
– Там, в кабинета, стои свръхподозрителен тип. Бояно, ти с него ли се целуваш? Нямам възражения, общо казано — приятен наглед мъж. Но убедена ли си, че е добре с ума? Залисах го да чете младенческите ми разкази, докато намислим дали да позвъним в „Бърза помощ“ или в полицията.
– Тате, защо се занасяш? — се засмя малката Матева. — От три метра личи, че този тип ти е харесал, само че не знаеш какво да правиш с него.
– И какво да правя?
– Налей му едно питие, разберете се като мъже, а в това време мама ще си дойде и…
– … И ще разбърка нещата до възможния предел!
– Не е зле да изчакаме госпожата — се обади Бояна. — Искате ли да ви сервирам по един коктейл?
– За мене — сух джин и нищо повече! — строго и недоволно изрече Матев, поколеба се и добави: — Е, може и малко лед.
Върна се в кабинета и с безпокойство зачака да свърши четенето.
– Но това е художествено произведение! — с възмущение каза Евр.
– Надявам се — да — скромно се съгласи Матев.
– Виждането ви е интересно, но нищо не е подплатено с наука.
– Това са моите възгледи от онзи период. Но не искате ли да се запознаете и с по-новите? Някои идеи са ми подсказани от едно… хайде да го кажем „приключение“ на жена ми из времето.
– Щом настоявате… — унило произнесе червенобрадият.
Матев използва случая, натика под носа му друг том и отвори вратата пред Бояна, която предпазливо бе почукала.
Докато момичето сервираше, Константин уж се вглъби в четенето, но бузите му станаха червени почти колкото брадата му. Матев чукна чашата си в неговата, пожела му „наздраве“ и се измъкна от стаята заедно с Бояна, докато бедният Евр преглъщаше новелата на Матев с помощта на разредения алкохол. А тя беше такава: