III. Бялата бездна
– Тия май не са съвсем в ред — каза Марта Матева, като остави телефонната слушалка. — Канят ме да пея някъде си… в някакъв град, дето още го нямало на картите.
– Е, нищо — разсеяно отвърна мъжът й — ще го нанесат някой ден.
– Все пак ти чул ли си за такъв град: Ла Кас, Ла Тас, Ла Пас, Ла Хас… или нещо подобно? Тия, дето се обадиха, се казвали Близнаците и се били разбрали с международната импресарска дирекция да отложи турнето ми из Африка. Че ако може да се отлага, защо аз да не заведа малката нанякъде? От три дни кашля.
– Никъде няма да водиш малката! — се сопна Матев. — Тя кашля от твоите „воденета“. Не може едно шестгодишно дете да издържа на твоята програма и на твоите приумици.
– Можааа! — обади се малката Матева. — Можа! Нека да ида с мама!
– Това вече е непоносимо! — любезно и раздразнено каза Матев. Опитваше се да влезе в ролята си на глава на семейството. — Благодарение на твоето възпитание нашето добро и талантливо момче въобще не може да работи над себе си. Сега и малката тласкаш по тоя път. Ти като че ли си поставяш за цел да провалиш децата си.
– Хубаво де — без ни най-малко смущение отвърна Марта. — Ето сега, докато ние с малката се поразходим, ти вземи че си употреби благотворното влияние и възпитай Борис.
– А! Да го възпитам междувременно! И в какъв срок да свърша тая работа? — хапливо подвзе Матев.
Марта, както винаги, съвсем не обърна внимание на интонацията му.
– Мисля, че имаш почти цял месец. Най-напред ще заминем с Мария в Норвегия на фестивала. Тъкмо ще има кой да стои между публиката и да ми съобщава какви са отзивите за мен.
– А някак си да ти идва наум, че за тая цел детето трябва да знае норвежки?
– Че колко му е да го научи? То ми е паметливо детенце — с гордост произнесе Марта Матева и залепи на вратлето на щерка си възторжена целувка.
Матев със сетни сили поддържаше ироничния си тон:
– А не си ли се осведомила, че според последните изследвания прекалената информация е вредна?
– Норвежкият език не е информация! Никой език не може да бъде „информация“! С излишна информация са пълни учебниците на горките дечица. Можеш ли да ми кажеш защо му е нужно на Борис да знае разни венчелистчета на разни цветенца? Или пък тая геометрия! Какво е геометрията? „Наука за измерване на земята.“ Това е геометрията! А Земята е вече измерена! Какво ще й мерят повече? Или се налага да й начертаят Бермудския триъгълник?
Матев, съвсем съкрушен, си наля вино, изпи го наведнъж и с въздишка отвърна:
– Все пак внимавай с Бермудския триъгълник. След Норвегия ще ти се наложи да минеш през него.
– А ти внимавай с алкохола! Като се върна, да не намеря тук някакъв окаян пияница!
– А, не! — махна успокоително Матев. — Щом в твое присъствие още не съм се пропил, изключено е. Изглежда, нямам склонност към спирта.
– Че да не би пък аз да имам склонност към твоя мизерен Бермудски триъгълник или към каквито и да са там геометрични фигури? И да не ми е за първи път да се мотая из разни триъгълници, квадрати, ромбоиди и паралелепипеди?
Матев заплашително сграби бутилката:
– Марта, ако продължаваш да демонстрираш геометричното си невежество, ще се пропия още сега!
– Ха! Геометричното ми невежество! — презрително нацупи уста Марта. — Че аз да не съм Йоан Геометър!
Матев пи направо от бутилката и поясни:
– Все пак, Мартичка, трябва да знаеш, че Йоан Геометър е византийски хронист, а не геометър.
– Ако той самият не е бил геометър, то значи някой от рода му е бил геометър и следователно този Йоан Геометър тъй или иначе е наследствено обременен.
След това компетентно изказване Матев се изправи и отчаяно произнесе три пъти:
– Заминавай! Заминавай! Заминавай! Иначе не отговарям за последствията!
– Разбира се, както винаги за последствията отговарям аз! — гордо и обидено сложи край на разговора Марта и тръгна да събира багажа на дъщеря си, а и своя.