– Глупосссти! — изсъска изпод масата госпожа Писанска. — Вие ги пуснете да се разпространяват, пък ще видите тогава!
Марта и Евр взеха под внимание забележката на котката, отказаха се от мечтата да внедрят по безболезнен начин чортелеци в днешното време и заумуваха как да ги приберат от операта.
– Втори път те с решетото няма да се хванат — замисли се Марта.
Бояна започна да си припомня стари рецепти, изпопадали от каналите между времената:
– Да опитаме с еньовска китка.
– Билковите аптеки са затворени вече.
– Да прекадим операта с тамян.
– Та да ги попилеем из целия град.
– Майко — намеси се малката Матева — не може ли да се използва нещо друго? Татко го е описал в „Свирачът от Хамелн“.
– Ооо! — Марта захвана да си припомня какво точно бе съдържанието на този разказ, а Мария се възползва от случая и от стоящата наблизо книга и реши да се поупражни в художествено четене.
Горкият Константин Евров съвсем загуби апетит, докато слушаше:
„В Хамелн ставаше нещо недобро. Започна се с това, че плъховете напуснаха града. Последваха ги бездомните котки. Кучетата виеха и скимтяха. Гражданите почувстваха някакъв непреодолим страх и се заизселваха от града. Магазини, бюра и кантори се затваряха. Всички бягаха, бягаха, бягаха от Хамелн. В града пристигна екип от високоучени психолози и полицейска част със специално предназначение, оглавявана от енергичен мъж, облечен в извънредни пълномощия от канцлера. Но и самите психолози и психиатри се заразиха от страха в Хамелн и поискаха да ги сменят.
Заместиха ги още по-учени глави. Куриери сновяха, разни любопитни търсачи на силни усещания надойдоха да изпитат ужаса на Хамелн.
Тогава правителството издаде указ за пълна изолация на изоставения Хамелн.
И когато в опразнения град останаха само полицаите, учените и Енергичния мъж, се случи най-невероятното: над Хамелн се понесе нечувана мелодия. Беше тиха, а всички я чуха изведнъж, беше нежна и упойваща, а на всички вдъхна ужас. Чак Енергичния мъж, който бе видял какво ли не, усети, че космите на тила му настръхват. В това време на площада пред кметството се появи невероятно висок и тънък човек, толкова тънък, че първата мисъл, дошла в ума на Енергичния мъж, бе: «Ето един, който наистина може да спи под сянката на телеграфен стълб».
Тънкият бе облечен в прилепнали до тялото тъмнозеленикави дрехи, на кръста си носеше колан, украсен със звънтящи метални пластинки, които чудесно акомпанираха на мелодията, която свиреше, защото на всичко отгоре той носеше някаква старинна свирка и именно от нея излизаше прекрасната и тревожна мелодия, която заливаше града.
Но най-поразяващото бе, че след него се влачеха сюрия дребни черни плъхове, следвани от около стотина души — мъже и жени, с необикновени изражения на лицата. Всеки би ги взел за тълпа луди, ако не бяха странните им, мъдри и спокойни очи.
Един от професорите припадна при тая гледка. Енергичния мъж заповяда:
– Амоняк за професора! За мен — уиски! — и се обърна към учените с бодър тон: — Масова халюцинация, нали? Вълшебния свирач от Хамелн.
Само че учените бяха на друго мнение.
На Енергичния мъж не оставаше нищо друго, освен да се присъедини към мнението им, още повече че споменатият Свирач свали свирката от устата си и извика с мелодичен глас:
– Хей, вие, живите, елате!
Изведнъж всички учени станаха като ученици, дочули гласа на класния наставник.
Енергичния мъж явно имаше друга закалка. Той махна властно към учените и се надвеси от прозореца:
– Ела ти!
Свирача погледна много мило и покровителствено, подскочи и се намери на прозоречната рамка (прозорецът бе на третия етаж), намести се удобно и каза:
– Доведох ги. И децата, и плъховете — изви се към професора със слаби нерви, който се готвеше да припадне отново, и го окуражи: — Няма защо да губите свяст. Те са здрави и умни. И хората, и плъховете. Или може би не си спомняте моята история?
– Моля, моля! — обади се Енергичния. — Известна е на всяко дете: В Хамелн дошъл чуден свирач, пазарил се с гражданите да подмами чрез звуците на вълшебната си свирка и да изведе от града им плъховете, а след като те не му платили, отвлякъл децата им. Приказката е възникнала вероятно във връзка с детските кръстоносни походи.