– Сега отношението към децата е променено — важно отбеляза Енергичния.
– А към плъховете? Смятате ги за отвратителни, а запитвали ли сте се какво е тяхното мнение относно хората? В техните очи вие сте чудовища. Те са умни и са по-голяма общност от човешката. Става дума за брой, не искам да ви засягам!
– И не разбрахте ли с всичката си «проницателност», че те крадат от храната ни и носят болести?
– Как тъй крадат! Ако вие не обсебвахте почти всичката храна на света, те щяха ли да ядат от тая, която сте скрили? И не само с тях постъпвате така. Вие се държите по тоя начин със себеподобните си. Едни крият и пазят храната, без да могат да я изядат, а други умират от глад.
– Това е въпрос на социални системи — неохотно измърмори Енергичния.
– Да, забелязах — оживи се Свирача. — В някои части от планетата няма гладни. Защо навсякъде не е така?
– Това е вън от нашата компетенция. Ние не сме на политически диспут.
Свирача помълча и добави:
– Но и там, дето хората са сити, плъховете са преследвани.
– Но моля, оставете плъховете на мира!
– Как? Та те са от една материя с вас, като вас усещат глад и студ, та даже и воюват като вас! Благодарение на войните помежду им и на преследването от ваша страна видът плъхове, който аз ви връщам, е почти на изчезване. Чудесни черни плъхове. На нашата планета ние ги оградихме с грижи и те се приспособиха. Благодарение на тях не сме самотни. А децата не успяха да свикнат. Удължихме живота им с хиляда години, дадохме им мъдрост и знания, а те все сънуват пеперуди и катерички. И са тъжни. Това е непоносимо. Ние ви ги връщаме.
Всички изведнъж загледаха към бившите деца, които все още стояха на площада със странни, щастливи и мъдри усмивки и гледаха плъховете.
– И какво ще правим с тях? — неволно се изтръгна от устата на Енергичния.
– Не ги ли искате? — се разтревожи Свирача. — Те са добри и могат да ви предадат много от нашите знания.
– Разбира се, че ги искаме! — съвзе се Енергичния. — Даже и плъховете ще приберем.
– И ще ги затворите в лаборатории, за да ги изследвате и мъчите! — се ужаси Свирача.
– А вие какво предлагате?
– Да ги пуснете на свобода. Те са изчезващ вид, а с всеки изчезнал вид вашата планета обеднява и опустява. И най-важно — нарушава се равновесието на живия свят в нея!
– Извинете, но това е невъзможно — отсече Енергичния.
– Жалко! — печално произнесе Свирача. — Вие се развивате едностранчиво. Жалко. Искахме да станем приятели с вас, защото и вие сте направени от вода. Там — и той пак вдигна ръка към небето — далеч отвъд нас има други, но те са от по-различна материя.
– Силициеви? — оживиха се учените.
– Нещо такова. От друга, тежка материя. С тях не можем да бъдем приятели.
– Разкажете нещо за тях! Разкажете за вашата цивилизация! — се нахвърлиха учените.
Свирача отчаяно махна:
– Безсмислено е. Ние сме на различни стъпала на развитие. Ще дойда пак след хиляда години. Надявам се, че тогава ще говорим като равни. Дано само през това време не опустошите тая щедра и красива планета. Защо си въобразявате, че толкова превъзхождате останалите видове? Всички вие имате еднакъв строеж и вашата планета гъмжи от общности, с които би трябвало да влезете във връзка, преди да търсите нас, чуждопланетните. Делфини, бобри, термити, маймуни, щъркели… какво велико изобилие на общности! Вие… нямате допир с тях! А те са тук, до вас. Защо подавате сигнали и ни търсите из Вселената, преди да можете да разговаряте с близките си? — и изведнъж се разбърза: — А плъховете аз все пак ще си прибера. След хиляда години може би ще ги посрещнете с радост.
– Извинете — изведнъж се сети Енергичния мъж — защо избрахте точно този град за вашето… хм… посещение?
– Оттук съм взел, тук връщам. Макар че, струва ми се, другаде биха ме посрещнали по-радушно.
– Но почакайте! Ще се събере общопланетен съвет. Най-учените и умни хора ще говорят с вас…
– А тези, най-мъдрите и учените, говорят ли с мравките и прилепите? Не. Е, как тогава ще се разберат с мен, пратеника на чужд свят?