– А как е неговото име според вас? — се заинтересува Матев.
– Нямал име.
– Хайде де! — не повярва Мария.
– Нямал и понятие как се е озовал тук. Предположих, че е жертва на експеримент, и го взех под закрилата си. Не отричам, че и аз съм видял помощ от него. С лекота разчита стари ръкописи, разбира от коне, от средновековно бойно изкуство, представи ми старинни географски карти, подобни на картите на Пири Рейс, но чертани не в известната 1513-а година, а в 1205-а. На тях са отбелязани и тогавашните държавни граници… въобще… загадка. А най-вероятно — шарлатания. Нямам възможност да посветя усилията си, за да го разуча. Прекалено съм зает. Каналите между времената ми създават изключителни грижи. Принуден съм да призная, че се рушат, въпреки най-компетентната ми намеса.
– Леле-мале, що сме се уплеле! — пропя като стара шопкиня малката Матева.
– Момиченце, не се шегувай с най-сериозни неща — я смъмри Марта.
– Каква сериозност те е патила бе маменце? — възкликна Мария. — Из градината ти безчинстват Бояна Магьосницата и онзи риж Барбароса, навярно тъпчат в чували феи и таласъми, тук този господин се вайка с траурен глас, вие седите и му съчувствате заради разни разглобени тръби, а хората въобще не са усетили тези фатални събития, разхождат се, работят, любят се… как да не се скине човек от смях?
– Най-страшните и сериозни неща са невидимите — напомни господинът и още по-мрачно захвана да изброява: — Радиация…
– Тапири! Носорози! Рогоносци! — прекъсна го яростен вой и Маца Писанска дотича откъм вратата на терасата.
V. Тапири, носорози, рогоносци
Такова ще е заглавието на следващата глава. Не мисля, че е изискано, но все пак е поносимо, защото нали се срещат и заглавия от рода на „Блян и кръв“ или „Изтърбушеният удушвач“.
И тъй, госпожа Маца Писанска гореше от съвсем справедлив гняв. Ловците на духове бяха поискали да натъпчат и нея в нещо като мях. Тя поне така обясни. А на въпроса откъде е научила току-що изречените ругатни, отвърна:
– Че това какво е? Аз колко още знам! — и като забеляза, че компанията е твърде печално настроена, каза небрежно: — Ако се кахърите за кюнците, развеселете се. Оня гамен ги запуши.
– Как? — не повярва истинският Константин Евров.
– Навярно с лъжи — се прозя Маца. — Вие да не мислите, че онези двамата се втурнаха да ловят самодивите и тралалато? Ами! Веднага почнаха да се целуват, седнаха върху торбата с чортелеците, те се разпищяха, таласъмът от пощенската кутия се разсмя, тралалато се разпя и тъкмо щеше да настъпи истинско непринудено веселие, се появи един кльощав син-зелен, задигна кокалената свирка, закудкудяка като глухар, а Рижия започна да го лъже и лъга, докато Зеленикавия не заподскача на една пета, не прибра всичкия боклук, а насмалко не прибра и мене. И всичко това го издуха през една халка за правене на сапунени мехури, сам се вдяна в нея, изчезна, а Червенобрадия се разсмя и пак взе да целува Бояна, защото бил надхитрил и излъгал не знам кого си. И каналите били запушени благодарение на него, и тъй да се каже — чрез лъжите му, както обясних отначало.
Госпожа Писанска никога не бе произнасяла толкова дълъг монолог и затова силно уморена се сви пред прага на терасата и заспа мигновено. И тъй като този ден нямаше късмет, в нея се препъна Рижия „гамен“ и дори не я забеляза, защото начаса започна да лъже:
– Много отдавна искам да ви срещна, колега Евров, за да се извиня. Но вашият опонент от Алфа Сенека ми пречи с ненадейни…
– Благодаря, благодаря — го прекъсна истинският Евр с нескрита ирония. — Благодаря за всичко, което правите от мое име и в мое име — нали с все сила ми съдействате?
Великанът се разположи върху каменната скамейка пред камината, навярно тя му се видя по-надеждна, и рече с господарски тон:
– Вие, сеньор, намеквате за дребни грешки, които аз допускам от несръчност и тъй като не съм свикнал с време, което не ми е по мярката. Тук е станало тясно. Развъдили са се много хора и са разделили пространството на късове. И тези хора са страхливи. Втикат се един в друг, живеят на две педи разстояние… Непоносимо! Никой не язди из безкрайните поля. И тях сте ги раздробили и засели с разни грудки и едри цветя. А хубавите големи коне, които можеха да носят тежковъоръжен рицар, са изчезнали. Била се изгубила породата! Къде я изгубихте, джудженца мои? Просто сте я унищожили, защото сте изглеждали твърде ситни върху седлата на грамадните прекрасни коне. — И гигантът докопа една от Мартините покривки и изтри с нея изпотената си шия като с носна кърпичка.