Выбрать главу

Матев постоя, погледа и от устата му някак неволно се изтръгнаха думите:

– Тапири! Носорози! Рогоносци!

VI. И откъде ще вземеш ти душа?

„Твърде късно аз започнах да обичам птиците и съжалявам за това. Но всичко е наред сега. Разбираме се помежду си: те не ми обръщат никакво внимание и аз не им обръщам никакво внимание. Просто аз ги гледам и ги оставям да си гледат работата.“
Жак Превер

И защо ли му трябваше на Матев да ругае? Щетите не бяха чак толкова големи — един пропаднал разказ, който отличната му памет винаги можеше да възстанови, счупена порцеланова лула и изчезнало капаче на перодръжка. Останалото бе просто разбъркано и разхвърляно. Впрочем, капачето се намери всред клончетата на аспарагуса, а самият аспарагус — в калъфа на арфата.

Налага се да отдадем справедливост и на Маца Писанска. Тя не била ядосана толкова от безпорядъка и загубата на любимата си играчка. На нея й миришело „на чуждо“. Освен това, била убедена, че погромът в кабинета е дело единствено и само на проклетите чортелеци…

Тук вече я прекъснаха. На всички беше досадила тази тема. Бояна бе разпространила мнението си за съселчетата-мутанти и бе добавила, че се е пошегувала, като е разиграла сцените със сърпове и решета.

Матев загадъчно произнесе:

– Хм. Хм. Снощи тук влетя една пеперуда, загърна се в мантията си и се престори, че спи. Тъй че много е вероятно някой да се интересува от произшествията в този дом.

Марта го погледна втренчено:

– Дали не намекваш, че професор доктор Беля е дотолкова загрижен за нас, че си е изпратил съгледвачи?

– Намеквам — с неудоволствие съобщи Матев и като забеляза как Бояна се заслуша внимателно в думите му, продължи: — Сведения за доктор Беля могат да се намерят в шестия том на произведенията ми.

Бояна не промълви и думица. Тя отдавна бе запозната със следните „сведения“:

Когато в Амария започнаха метежите, доктор Беля беше в джунглата и затова със сигурност може да се твърди, че не той ги беше подклал.

Но нека най-напред се занимаем с доктор Беля, а после с прословутите метежи.

Доктор Беля всъщност си има едно хубаво, дълго и добре подбрано от родителите му име, но на цял свят е известен с прякора или, както той се изразява — с псевдонима „Беля“. Защото цялото му съществование е низ от бели.

От прохождането му на осеммесечна възраст до трийсет и осмата му година биха могли да бъдат вписани в досието му около двеста и петдесет хиляди бели, което прави средно по двадесетина бели дневно.

Сами виждате, че ако започна да изброявам всяка беля поотделно, не биха ми стигнали петстотин и двайсет хиляди минути.

Мога да спомена само провалянето на стратегическото оръжие „Арес — 111“.

Почна се щателно разследване.

Оказа се, че червеите се бяха излюпили за няколко часа, бяха си свършили работата със завидна бързина, бяха измрели веднага след това и се бяха разпаднали на трохи, подобни на препечен грис.

Предположиха, че микроскопичните яйчица, от които бяха се излюпили червеите, някой бе изпратил в плик с поздравителна новогодишна картичка.

Подозренията се насочиха към доктор Беля, но той с негодувание и недоумение ги отхвърли.

И наистина, имаше ли и най-малки доказателства?

Мнозина се интересуваха как червеите са се насочили точно към плановете. Това говори за преднамерено и разумно действие. И от какво са измрели?

А докторът, като председател на Световното дружество за закрила на животните, заяви, че държи да знае по какъв начин е изчезнал тоя вид.

Авторитетът на доктор Беля (авторитет на голям учен) го закриляше от настойчиви разпити, а на всичко отгоре точно по времето на действието докторът се бе преселил за три месеца в Нова Гвинея.

Лично той обясни пребиваването си там с опитите му да изучи навиците на един особен вид стоножки.

(По-късно, благодарение на тия негови изследвания, бе конструирано превозното средство „Стоножка Б“, което копираше биологичната схема на въпросните стоножки. Нека почитаемата публика отчете резултата от тая дейност на уважаемия учен.)