Немного време след унищожаването на „Арес — 111“ нова беда слетя босовете на военната промишленост: заводът „Сиу“ пропадна вдън земя.
Пропадна много елегантно. Той и без това си беше под земята. Но през една лунна нощ се зачу сигналът за бедствие. Четири минути след като работещите в „Сиу“ бяха изнесени на повърхността, всички корпуси плавно се свлякоха на трийсетина метра надолу и ги заля извънредно лековита алкална минерална вода.
Не успяха да спасят нищо. Водата образува някакви особени наноси, лепкави и неподатливи на механична обработка.
Не трябва да се забравя и това, че заводът беше под земята, следователно минералното езеро, след като запълни кухината и шахтите, започна да бълва вода, която си проправи път, превърна се в река и се устреми към най-близкото море. Не оставаше нищо друго, освен да се каптират тия води и да се оползотворят за здравни цели.
Това произшествие не бе свързано с името на доктор Беля.
И напразно.
Но следващото неблагополучие едва не доведе до арестуването на доктора.
На тайните преговори за доставка на оръжия за Амария търговци и купувачи бяха посетени от две светулки, влезли през верандата на вилата, където се водеха преговорите.
Светулките се повъртяха, посвяткаха край дискретното осветление, излязоха си… а след няколко дни се оказа, че всички договори са… чисти бели листове. Текстът и подписите бяха изчезнали.
Експертите заговориха за някакво особено облъчване. Следи от него бяха открити по дрехите на доктора. Бе издадена заповед за арестуване.
Но когато дойдоха да го задържат, от доктора бяха останали стари вестници, полумокра хавлия и четири фаса.
Агентите, които наблюдаваха дома му, изпаднаха в изстъпление, но това не помогна никому.
Напротив.
Ускори появяването на бъркотиите, които съвсем не бяха подкладени от доктор Беля, защото той се засели в джунглата. Искаше да избегне преследването от страна на полицията.
Разбира се, веднага бе обявено, че всеки, който може да даде сведения относно доктор Беля, ще получи награда, съответна на ценността им.
На непознаващите го, освен снимката му, бе предоставен и словесен портрет: ръст — 181 см; телосложение — крепко; коса — светла; очи — пъстри; нос — римски; чело — високо… и тъй нататък. Накрая бе добавено, че понякога пуска брада, която е значително по-тъмна от косата му.
Народът се смееше. По-простите се побутваха с лакти и питаха:
– А кой номер ръкавици носи този момък? Колко сантиметра е обиколката на талията и бедрото му?…
Някой викаше кварталната красавица:
– Алида, хей, Алида! Ела да видиш годеника си!
Алида пристигаше лениво, поглеждаше и между две прехвърляния на дъвката си казваше:
– Какво пък! Много е мил!
А щом разбереше, че това е самият доктор Беля, прекъсваше портрета и измърморваше:
– Дано ми даде Господ такъв годеник! И Мадоната да го пази!
От горното, надявам се, ви стана ясно, че докторът се ползва от обичта на населението. Беше я спечелил с близо десетгодишната си дейност като министър на здравеопазването.
По това време от страната изчезнаха всички болести, пренасяни от животни и насекоми. Нито един човек не бе разкъсан от зверове или ухапан от змии, а рибата в реките стана повече от водата. Да не говорим за облаците скакалци, които… изобщо не се появиха.
Тези добрини, според мен, изцяло изкупуват неговите безкрайни бели, защото по-добре е да залееш нечия рокля с малинов сироп, като счупиш каната, отколкото да оставиш жълтата треска да мъчи мало и голямо, нали?
Освен това, докторът бе платил с лихви за белите си още когато третата му жена го напусна след двумесечен брачен живот.
Тя издържа доста. (Първата жена на доктора го изтърпя трийсет и шест, а втората — само четиринайсет дни.) Третата издържа, защото много обичаше доктора. И той — нея.
На тайната полиция бе известен тоя факт и затова дамата бе потърсена, за да помогне в издирването на доктора.
Но тя надменно показа паспорта си на гражданка на велика сила и хлопна вратата пред полицаите.
Тогава полицията захвана великата си война с доктор Беля.
Отначало никой не мислеше, че ще се отиде толкова далече.
Бяха изпратени патрули в джунглата.