– Поиска да иде на театър.
– Как ли не! — отново се намеси котката. — Целува се с водопроводчика.
Съпрузите Матеви изпратиха с тактично мълчание тази реплика, после Марта отклони разговора:
– Тебе да не би чортелеците да са те научили да приказваш?
– Фу! — изфуча Маца Писанска с велико презрение. Матев се опита да я вземе, без да изцапа дрехите си, понесе я към банята и захвана да я увещава:
– Ще видиш, нищо няма да ти стане…
– Като че ли не се мия постоянно — опита да се измъкне котката.
– Ще те окъпя внимателно, с много малко вода.
Госпожа Писанска разбра, че няма да се отърве, и изсъска.
– Само да ми паднат!
– За чортелеците ли споменаваш? — се заинтересува Матев. — Може би твърдиш, че наистина ги има?
– Що не си изчистиш комина? — Маца стана съвсем нелюбезна. — Вместо да ме къпеш!…
– Мислиш ли, че ще изчезнат след почистването?
– Поне ще станат черни като мен.
– А иначе какви са?
– Тъмносивкаво-кафеникави.
– Много точно определение — похвали я Матев, докато изцеждаше шампоан върху гърба й. — А сега се постарай да не се дърпаш, да не мяучиш, да не ми хъкаш…
И той заработи с душа.
Госпожа Писанска изпълни молбата му с известни уговорки — без да се дърпа, да мяучи и да хъка, в даден момент внезапно се изтръгна от ръцете му и се покатери по завесата, като ръсеше едри парцали сапунена пяна след себе си. Матев я погна с подвижния душ и… всъщност не се разбра точно кой кого къпе. След като процедурата бе доведена до някакъв край, започнаха увещания относно изсушаването с хавлия и сешоар.
В това време Марта, излегната на дивана, смучеше парченце пчелна пита и четеше.
Марта довърши приказката малко преди Матьо да внесе на рамото си изсушената и разкрасена мадам Писанска.
Марта се развесели, взе котката в скута си, целуна измокрения си съпруг и каза:
– Брей! Ти си бил много „фолк“ бе, Матьо, и си доста възрожденски. Не подозирах. Имал си, значи, и такива тенденции в творчеството си. Защо не си ги развил? Сега са модни.
– Само да искам. Ти знаеш ли какви ми ги наприказва тая дама, докато я сушах? Според нея нашата градина е нещо като бална зала или дискотека за разни самодиви, нимфи, феи или дриади. В зимника живее караконджо и отглежда хлебарки.
– Хлебарки! — писна Марта. — Веднага да ги напестицидиш. Това е единствената жива сган, която не мога да търпя!
– Срещу въпросния караконджо, искам да кажа, в срещуположния ъгъл на избата, пък се бил инсталирал един симпатичен домашен дух, който не само подкрепял устоите на къщата, но и пъдел хлебарките и мишките. Само дето си имал малка слабост — от време на време счупвал по някоя бутилка, за да си пийне винце. Пък аз се чудех защо така ми се пукат бутилките на умерена и постоянна температура.
– Този дух заслужава да бъде почерпен, аз лично ще се погрижа — рече Марта. — И още нещо да се въди наоколо?
– Едно маломерно таласъмче в пощенската кутия. Страшно ученолюбиво. По цели нощи чете забравените вестници и затова не прави пакости.
– Как ли ги чете на тъмно?
– Таласъмите, доколкото съм осведомен, виждат като котките…
– Как ли не! — се обади Маца Писанска. — Ние виждаме и денем. А той денем въобще не се вижда.
– Гледай какви ценни сведения! — Марта погали котката и я зави с шала си. — Стой сега мирно, докато изслушам господаря ти.
– Господар! — не миряса Маца. — Аз съм му господарка. Кой на кого отваря вратата, а?
Марта я натика под шала и заповяда:
– Докато задавам въпроси, ти ще мълчиш! И какво още, Матьо?
– Някакво си тралала. Съвсем непозната за фолклора персона. Стои на ветропоказателя, когато няма вятър, а когато има, се крие в основата му и пее: „Тралала, тралала“.
– Аха. Навярно заради това ветропоказателят скрипти. Я, моля ти се, намери някой храбрец да се качи на покрива и да намаже с машинно масло този ветропоказател.
– Няма защо да търся. Твоят собствен син с удоволствие ще осъществи операцията.
– Ама него още ли го няма? — сети се Марта. — То бива и бива любов, но чак толкова!
Матев присви очи и подхвана заядливо:
– Интересно. Госпожата се безпокои за пълнолетния си и як като зубър син. И пет пари не дава за крехката си дъщеричка.
– И четири пари няма да дам. Чух я как се прибира, още докато ти къпеше Писанска. Влезе си в стаята и се спотайва, за да не я каним на вечеря. Въобразила си е, че има склонност към пълнеене.