Матев не намери какво да й каже. И спомена най-ненужното:
– Ами онова там… Тралала?…
– Измислих го. Прибавка към вашите измислици. Чужда намеса, осигуряваща контрол. Не се безпокойте. Евров е осведомен.
– И той ли е замесен в тази лудост?
– Защо не? И него ползва.
– И той ли лъже?
– Не. Само спестява малко истина.
– Да, дааа… Кон до коня, лъжец до лъжеца. И ти — всред тях. Не го очаквах. Такава симулантка!
– Не ме упреквайте, господин Матев, аз го обичам, а любовта оправдава всичко.
– Кого по-точно? Маца твърди, че се целуваш с Барбароса.
– А как мислите, мога ли аз да се преборя с бяла мечка?
– По-точно — с рижа.
– Не. Бялата мечка тежи осемстотин килограма, а рижата — само двеста — и след като направи това научно съобщение, Бояна каза, че е време да посрещнат госпожата. Госпожата се връщаше от Австралия и Океания и носеше със себе си три папагала (за щастие — неговорещи, и за още по-велико щастие — предназначени за подаръци), перо от щраус, бумеранг и някакъв туземен музикален инструмент, за който Матев каза, че би могъл и сам да го издяла, а Марта се въодушеви и му поръча да издяла два.
Малката Матева посрещна Марта с добра вест, че Борис току-що се е върнал, а той самият слезе по стълбите, облечен като принц, а и с държание на принц. Целуна ръка на майка си, снизходително погали сестра си по косата, зае централно място и подхвана светски разговор. И след около четиридесет минути го доведе до съществената тема — известно ли е на уважаемото му семейство, че датата на сватбата му е обявена.
– Има си хас! — се възмути Марта. — Но струва ми се, ти измени намеренията си.
– Да, измених ги, но датата на сватбата не съм отменял.
– Какво искаш да кажеш с това? — се заинтересува малката Матева.
– Възнамерявам да не си развалям сватбата. И ще помоля Бояна да стане моя жена.
– Откажи му, откажи му! — се намеси като някакъв зъл дух Маца Писанска. — Нека се потръшка малко тоя загубеняк!
Бояна мълчеше и гледаше уж обидено, но с нежност.
– Фу! Мръхла с мръхла! Разиграй го поне! Докога ще съм жива да те уча?!
Може би точно поради тези съвети Бояна се съгласи да се омъжи за Борис. А може би и заради признанието му, че той отбягвал да се връща вкъщи, за да не я среща. О! Как ще я забрави! Той винаги е помнил момичето от Монте Алба, но съдбата…
Да, колко му е да увериш едно влюбено момиче, че винаги си го обичал, но съдбата…
И те се ожениха.
Каква беше сватбата ли? Прекрасна. Превъзходна. Ослепителна.
Присъстваше дори мадам Писанска, нагиздена със златнобяла панделка.
X. За змейовете и вампирите, за Лала и Лало, за потомството
След като изпратиха младите на сватбено пътешествие, Матеви си отдъхнаха, намериха си друга, истинска прислужница и седнаха да се видят спокойно и да си поговорят.
– Като си помисля какво ми мина през главата — каза Матев. — И особено онези литературно-плакатни лозунги: „Любовта е тук“, „Истината ще научите“, „За любовта и истината!“… Втриса ме от подобни изрази и от подобни действия.
– Какво искаш от подправени хора? — сговорчиво отвърна Марта. — А и от мен. Нали трябваше да се стресне с нещо този наш загубен син.
– Загубеняк! — назидателно я поучи Писанска.
– Ами това говорещо изчадие? — попита малката Матева. — Това пък откъде се взе? — и намести Маца като яка на шията си.
– Подарък, естествено — рече Марта. — От нашия добър приятел професор доктор Беля.
– Уверена ли си? — неохотно произнесе Матев.
А Марта захвана да цитира пасаж из новелите му:
– "Уважаеми господине, аз усещам как някъде в Аляска една старица плаче, защото е загубила последния си зъб. Когато подстригват храстите в Нова Зеландия, все едно че режат моите коси… а вие тук…" ще ми говорите, че не знам как се е получила собствената ми котка.