– Тая ръжена сламка! Тя трябва да носи вместо шапка чугунен тиган на главата си, за да не я отвее зефирът.
Матев измъкна Маца изпод шала и я помоли:
– Щом можеш да говориш, свърши и ти поне една работа — повикай Мария на вечеря. На тебе, надявам се, няма да откаже.
– Няма да ида! — И като забеляза, че Матев е обиден, поясни: — Тя слуша.
Вратата се отвори и в рамката й като на картина се показа Мария, или както бе всеобщо известна — малката Матева. Тя церемониално сне лъскав тиган от главата си, направи реверанс в три стъпки по правилата на испанския двор и поздрави:
– Аве, Цезар, тези, които ще бъдат отнесени от зефира, те поздравяват! — след което падна на колене пред майка си, поднесе й тигана като огледало и удари чело у пода в позата на китайска робиня. — О, господарко на Поднебесната империя, красотата ти сияе по-ослепително от Слънцето.
Матев изръкопляска пресилено:
– Браво, браво. Защо ли й трябва на прислужницата да ходи на театър? Имаме си го вкъщи.
– Ха! Театър! — се обади Маца.
А Мария набързо се надигна и попита:
– Добре ли чух?
– Съвсем добре — отвърна Матев — госпожа Писанска, изглежда, отдавна е хранила въжделения да слиса прогресивното човечество.
– А непрогресивното? — поиска уточнение малката Матева.
– То няма как да бъде поразено. Вярващите християни ще я обявят за чудо Божие, мюсюлманите — за говорещ демон, да кажем, будистите — за превъплъщение на стар и учен дух, а някои диви племена може и да я обожествят.
– Че нали някога в Египет е имало богиня-котка. Бубастис. Оха-ха! Мацинка, сега ще ти лепна още едно име — Бубастис. Не ме гледай недоволно, тя е била богиня на радостта. На галено ще ти викам Буба.
– Буба! — едва изплю звуците Маца Писанска. — Аз да не съм кучка!
– Аз пък да не съм коя да е, та ще ми опонираш? Още не съм те обожествила, Буба такава!
– Само котка-божество липсваше на този кротък дом! — мрачно поде Матев. — Писанска току-що ми обясни, че тук навсякъде гъмжи от самодиви, феи, дриади, нимфи, духове, караконджули, малогабаритни таласъмчета и някакво си тралала, което виси на ветропоказателя.
– Бубо, ти си малко „тралала“ — й каза Мария.
– Ти пък си голямо „тралалала“ — отвърна Маца-Бубастис Писанска и се вмъкна под Мартиния шал.
– Забелязахте ли? — се обърна Мария към родителите си. — Оказа се, че аз съм голямо „тралала“ в току-що споменатия кротък дом. И с какво ли трябва да се занимавам в битността си на голямо „тралала“? Не ми се виси на ветропоказателя.
– Що не изчистиш тези гадни чортелеци, а? — предложи Маца Писанска изпод шала.
Наложи се да бъде обяснено и на Мария кои са чортелеците и имат ли те почва у нас. Тя рече:
– Я не ме баламосвайте и кажете как го правите този номер с госпожа Писанска.
Матев вдигна очи към небето, но тъй като никаква помощ не дойде от там, той само рече:
– Не е ли все пак време за нашата среднощна вечеря?
– Аз няма да вечерям без Борис — оповести Марта.
– Тогава що не почистиш чортелеците? — се дочу гласът на Маца.
– Това четириного ми действа както Катон — на Римския сенат. Нали той беше, дето все повтарял: „Картаген трябва да бъде разрушен“, та „Картаген трябва да бъде разрушен“? — попита малката Матева и се обърна към Писанска: — Ти как предлагаш да стане почистването на чортелеците?
– С онази гнъсна прахопищялка.
– Ооо! Готова си да изтърпиш дори гнъсната прахосмукачка, само и само да премахнем гадните чортелеци. Те — какво? Нащипаха ли те, или ти подвикваха непристойни закачки?
– Напудриха ме.
– Със сажди — поясни Марта.
– И с пух от онази гургулица, дето ми се подиграваше.
– Охо! Гургулицата ти се подиграваше! — разсмя се Мария. — И как?
– Викаше ми „гу-гу“.
– Да. Сериозна причина, за да я изядеш — смръщи вежди малката Матева. — Ами ако аз изведнъж реша, че ти ми се подиграваш, наричаш ме „мяу“? И взема, че те изям?
Маца я погледна уплашено и се шмугна под дивана. Мария се просна на пода и продължи:
– С ориз и с гъби. А може би — с дафинов лист, вино и праз?
– Не ти подхожда да плашиш хайванчето — уморено каза Марта. — Не забравяй, че то все пак е хищник и по законите на рода си е длъжно да ловува.
– Някои хора имат необяснимо поведение — влезе в разговора Матев. — Само преди час-два или… пет, да кажем, ти, Мартичка, упрекваше същото „хайванче“, защото то си бе уловило мишка. От твоите речи произлезе всичката бъркотия с говорещи котки и чортелеци. Ако не беше действала толкова безцеремонно. Маца никога нямаше да проговори…