— Разрешете да довърша, Капитане.
— По-накратко, ако обичате.
— Опитайте се да си представите живота в света, който се намира под нас. Това е свят, в който не се случва нищо, способно да възбуди човешкото любопитство. Не само това, но дори е невъзможно да се изградят каквито и да било представи за света, колкото и да се взираме в това беззвездно небе. И така, единственият източник на събития и емоции е контактът с Другите. Но с какво се сблъскваме? Всички останали са плод на действието на една и съща объркана програма, дала им само оскъдни знания за управлението на заобикалящите ги уреди, но не и относно това как да започнат нормален живот извън куполите. Средство за контакт остава само ефирът. Вероятно много скоро този начин на общуване между абсолютно еднакви полуидиоти се е изчерпал и те са започнали да търсят нещо по-пълноценно. Единственото, с което са разполагали са били комуникационните средства и собствената им нервна система. Не им се е налагало да извървят дългия път от възникването на говора, през писмеността, до телекомуникацията. Те просто са направили следващата стъпка — директно свързване на нервните системи в мрежа. Но изглежда, че и този начин за доставяне на удоволствие съвсем скоро се е изчерпал. Тогава те са прибягнали до стимулиране чрез импулси, генерирани от кораба-майка, съпреживявайки така създадените „емоции“, осъзнали, че по този начин те се усилват. Изглежда, че те са разбрали нещо много важно — тази своеобразна наркомания трябвало да се провежда по схема, защото в противен случай всичко щяло да приключи твърде бързо.
— Откъде съдите за всичко това?
— Единственото и основно доказателство е фактът, че те бяха живи малко преди да се появим. Системата никога не е продуцирала импулси с прагова стойност, защото това би убило колонистите. Но когато нашето пристигане е било регистрирано от все още изправните, но отдавна изгубили функцията си локатори на станцията, наслагването на сигналите е предизвикало неистови мъки у всички обитатели на планетата, опитали да се отделят от системата в агонията си.
— Доколкото разбрах, описаната от Вас съвършена затворена система се е оказала капан за създателите си, правеща ги беззащитни и към най-малкото външно въздействие, защото то би нарушило крехкото равновесие?
— Точно така, Капитане. Казано накратко, те са се забавлявали до смърт.
Капитанът каза със смекчен тон:
— Трябва да призная, че тази версия все пак ме заинтригува. Непременно ще я отразя в доклада си. Между другото, хм… Струва ми се, че не знам Вашето име, Втори.
— Аз имам идентификационен номер.
— Така ли?… Извинете, не знаех, че на борда има…
— Няма защо. 12321
23:59
— Последна проверка на системите, Първи.
— Изпълнено, Капитане. Всички параметри са в границата на допустимото.
— Последна проверка на траекторията на скока, Втори.
— Всички изчисления са проверени и актуализирани, Капитане.
— Започваме обратно броене.
„Забавлявали се до смърт. Не звучи лошо“ бе последната мисъл на Капитана, преди съзнанието му да се разтвори в небитието.