Лео Таксил
Забавна Библия
В. Шишаков
Предговор
През XVIII век под натиска на революционните движения господството на феодализма в Западна Европа се подкопава. Заедно с него претърпява жестоко поражение и римокатолическата църква, която в името на бога е освещавала и защищавала властта на феодалите. Пред очите ма хората, годни да мислят трезво, религията се изправя в своята истинска светлина — като духовна отрова, като преплитане на първобитно невежество, груби суеверия и жестоко насилие над човешката съвест. Към средата на XIX век обаче, съзряла в лицето на работническата класа смъртоносна опасност за своето господство, буржоазията се разкайва за свободомислието, с което се е кичела, докато водела битката със защитниците на стария обществен строй. Тя се обръща за помощ към служителите на религията в борбата срещу революционните настроения на трудещите се. Свободомислието, което най-добрите представители на буржоазията са обосновавали и разпространявали по времето, когато се е водела борба на живот и смърт срещу надмощието на светските и духовните феодали, сега започва да заплашва господството на капиталистите.
Религиозните организации и служителите на култа, които винаги и всякъде са защищавали всичко крайно реакционно и изостанало, с най-голяма готовност се заемат да помагат на буржоазията. Те се залавят да освещават капиталистическото наемно робство, а капиталистите — да се грижат за благополучието на свещенослужителите. През април 1884 г. римският папа Лъв XIII отправя към вярващите послание, озаглавено по-сетне с началните си две думи: „Родът човешки“. В него папата призовава на решителна борба срещу безбожието, срещу всички, които не признават ръководната роля на римокатолическата църква и протестират срещу класовото потискане на трудещите се. Посланието обявява неверието в бога и свободомислието изобщо за работа на „княза на тъмнината“ — на дявола, за негово оръжие, за следствие от омразата на дявола срещу християнството. Тази папска енциклика е била своеобразен позив към реакционните сили за поход срещу атеизма и свободолюбието.
Огромен е бил възторгът на професионалните защитници на религията, когато научили, че посланието на Лъв XIII оказало въздействие дори на един от най-яростните волнодумци по онова време, на френския журналист Габриел Пажес, който пишел под псевдонима Лео Таксил.
Габриел Антоан Жоган-Пажес (1854–1907), роден в Марсилия, придобил бързо известност с цяла поредица литературни произведения, които осмивали язвително религията и църквата. На младини бил възпитан от йезуитите и това му откривало широк път за голяма църковна дейност. Но той изоставил учителите и наставниците си и се заел разпалено да изобличава лицемерието, фалша и прикриваното с лицемерие тяхно користолюбие. През 1879 г., когато Пажес-Таксил бил на 25 години, излязла неговата първа антиклерикална книга „Долу калимявката!“. През следващите пет години тя била последвана от още петнадесетина остри произведения: „Любовните похождения на папа Пий IX“, „Светите любители на порнография“, „Семейство Борджия“, „Синът на йезуита“, „Отровителят Лъв XIII и пет милиона каноници“ и т.н. Лео Таксил познавал отлично историята на религията и църквата, същинското съдържание и смисъл на религиозните учения. Той бляскаво използвал своите знания в сатиричните си произведения и в памфлетите, изобличаващи духовната зараза.
Но ето че станало нещо невероятно: този прокълнат от църквата „нечестивец“, „богоотстъпник“, „злоезичен хулител“ на църквата и вярата в бога се явил пред свещеника в една от парижките църкви и коленопреклонно и със сълзи на очи започнал да се моли да бъде приет отново в лоното на христовата църква, от която така „лекомислено“ се бил отрекъл. Покаялият се грешник молел да се смилят над него. Той се разкайвал горчиво за сторените грехове и молел да бъде защитен срещу дявола, под прякото подстрекателство на когото уж бил „въстанал срещу бога“, когато напуснал родната си религиозна среда, Таксил доверил, че е общувал със сатаната, и изявил желание да разкрие всички тайни на бесовските деяния, начините и пътищата, чрез които дяволът „изкушава“ хората.
Висши духовници на католическата църква предложили на Таксил да обърне талантливото си перо срещу свободомислието и да защищава религията и църквата. Покаялият се грешник на драго сърце се съгласил да стори това и станал ревностен религиозен деятел. С омраза на фанатик той заклеймявал свободомислието на хората и тяхното откъсване от църквата, като представял тези „прегрешения“ за дело на сатаната, за дяволско развращаване на хората, за последица от борбата на дявола срещу бога.