Колкото и забавна да е тази шега, която впрочем съвсем не е по-лоша от благочестивите тълкования, и нея също трябва да изоставим, както и текста, подправен от църковниците. Ние сме длъжни да приемаме Библията такава, каквато е. В епизода, с който ние се занимаваме в тази минута, е вмъкнато животното, наричано змия, а не някакъв си дявол. Що се отнася до любовните намеци, приписвани на „змията“ съблазнител, в този текст на книгата „Битие“ те съвсем липсват.
Змия, истинска змия е описана тук. Авторът вижда това животно с очите на вярващите от различните религии. В древността змията се считала за много хитро животно, много умно и злобно. Някои африкански племена са й се покланяли.
От друга страна, сблъскването с говорещи „змии“ е твърде разпространено в източната литература: всички митологии, разцъфнали в Азия, са пълни с говорещи животни. У халдейците например рибата Оанес всеки ден подавала глава из водите на Ефрат и в продължение на дълги часове държала проповеди на народа, струпал се на брега. Тя давала разни съвети и учела хората да пеят песни и да обработват земята.
Съвсем не е било нужно в библейската „змия“ да се вселява дявол. Защото тя съвсем не е била толкова хитра, колкото се опитва да я представи книгата „Битие“. Разказът за „змията“ се отличава с необикновена наивност и е явно противоречив. Така например, пита се, какво е имала предвид змията под думите „ще бъдете като богове“? Този израз, говорещ за многобожие, се среща не само в това място на книгата „Битие“; по-нататък ще видим, че дори и юдейският бог Яхве в своите речи съвсем не счита себе си за единствен бог. Християнските тълкуватели, поставени на тясно от тези думи на змията, твърдят, че под думата „богове“ влечугото е имало предвид ангелите. Възразяват им, че змията не е можела да знае за ангелите. Но всъщност по тази същата причина тя не е можела да знае и за „боговете“. Наивността и противоречивите бъркотии са постоянна особеност на Библията.
Не, тази змия не е толкова хитра. Нейните съвети са доста непълни. Змията, ако е била достатъчно умна, е трябвало да каже на жената:
— Вкуси от забранения плод, а след това веднага, в същата минута, вкуси от дървото на живота, което не ти е забранено.
Ами бог? Не е ли той първопричина за изкушението? Защо е дал на змията дар слово? Без него змията никога не би могла да разговаря с жената.
Библията не предава думите, с които госпожа Адам е убедила своя мъж да вкуси заедно с нея от забранения плод. Ще се опитаме да запълним този пропуск.
Представете си първата жена, чието любопитство е възбудено от змията. Тя се приближава до „дървото на познанието“, намиращо се в средата на градината, близо до „дървото на живота“. Дълго и не без колебание тя го разглежда.
— Не е толкова красива — казва си тя — змията, която преди малко се беше лепнала до мен. Но което е право, няма лоши маниери и говори хубаво. Струва ми се, че може да се последват нейните съвети, защото, ей богу, много е глупаво нищо да не знаеш. Ние с Адам живеем като пуяци, а можем да бъдем като богове. Съблазнителен плод! Няма по-хубав от него в цялата градина. Обаче ще бъде много тъжно, ако змията ме е измамила. Животът е толкова приятен. Много ми се ще да си хапна ябълка, но ако трябва после да умра от това? Това вече ще бъде много по-лошо.
Тя все ходи и ходи около дървото; змията, скрита наблизо в храстите, следи всяко нейно движение.
— Не, невъзможно е да умреш за нищо и никакво. Бог-отец ни мами. В края на краищата това старче има твърде лукав изглед. А змията? Тя има толкова мила главица, добродушен израз, а очите й просто излъчват ум. На стареца сигурно е изгодно да преживеем земния си живот, без нищо да знаем за чудесните неща, които са привилегия на боговете. Неговата заплаха сигурно е целела да ни вдъхне страх. Това е то! Той не иска да знаем всичко. Ох, тия старци! Всички си приличат! Не трябва да им се вярва.
Тя домъква до дървото една от градинските скамейки, качва се на нея и откъсва ябълка. (Ние казваме „ябълка“, макар Библията да не дава никакви указания за това; но в края на краищата съвсем не е важно как ще се нарича плодът.) Разглежда ябълката и се облизва. Змията всичко вижда; тя се изправя на опашката си зад храста и се наслаждава.
Госпожа Адам поднася ябълката до устицата си.
— Всъщност как ли се яде този плод? Дали трябва да се обели или го ядат с кожичката? Няма значение, както и да е, той трябва да е вкусен.