Облечени, съпрузите се оглеждат един друг.
— Това не е много лошо — забелязва мъжът.
— Наистина смокиновият лист ми отива много. Тези дрехи са може би прашнички, не са ги отупвали, откак бог е насадил дърветата. Вземи четката, Адаме!
Обаче радостта им не трае дълго.
„И чуха гласа на господа бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на господа бога между райските дървета“ (Битие, гл. 3, ст. 8).
Библейският бог, както се вижда още един път, е напълно телесно същество: той се разхожда, разговаря като човек. Книгата „Битие“ представя своя бог точно както го представят и езическите легенди. Разните народи в древността са имали действително една и съща представа за боговете — считали са ги за човекоподобни същества.
Критиците питат в какъв вид бог се е явявал на Адам, а после и на всички онези, с които лично е разговарял. Църковниците твърдят, че той е имал човешки образ и че иначе не би могло и да бъде, щом като той е създал човека „по образ и подобие свое“. Тогава по какво се отличава староеврейската представа за бога от другите религии, които проповедниците на християнството клеймят с названието езически? Древните римляни, приели вярванията на гърците, не са си представяли боговете другояче освен като хора. Това ни кара да мислим, че не бог е създал хората по свой образ и подобие, а човекът по свое подобие си е измислил боговете. Няма впрочем да настояваме, защото ако се заразим от такова схващане, ще си осигурим място в геената огнена. Ще припомним само остроумната забележка на един философ: ако котките имаха свой бог, те биха го създали като мишеловец.
Подробностите като тази разходка на бога из Едемската градина съвсем очевидно сочат, че тук не може да става и дума за някаква мистична алегория: цялото повествование е издържано в съвсем реалистичен стил.
„И извика господ бог на Адама и му рече: (Адаме.) де си?“ (Битие, гл. 3, ст. 9).
Горкичкият господин Адам, той е смутен и жалък; а и жена му е загубила своята закачливост. Те се мъчат да се скрият, да се сгушат. Но нищо не излиза: как ще се скриеш от всевиждащото око? Напразно се мъчат те, нещастните, да се скрият от очите на „всевиждащия“! Зад тях, отстрани — навред гърми божият зов като глас на властен и строг господар, канещ се да накаже непослушните си роби. Нищо не може да се направи — пипнати са, трябва да си признаят вината. Навели глави, те молят за прошка.
„Той каза: чух гласа ти в рая и ме достраша, защото аз съм гол, и се скрих“ (Битие, гл. 3, ст. 10).
Ето ги пред господаря, пред бога, който знае бъдещето, който е предвидил случката със змията и ябълката и който се сърди, като че ли за нищо не се е досещал и като че ли всичко е станало не по неговата всемогъща воля. В своето смущение Адам и Ева не помислили за това. Те се държали като палави деца.
— Аз не почнах пръв, тя беше. Вече няма да правим така. Ей богу, няма вече!
„И рече (бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? Адам отговори: жената, която ми даде ти, тя ми даде от дървото и аз ядох“ (Битие, гл. 3, ст. 11–12).
Адам, както изглежда, доста на място упреква бог за неговото всезнание:
— Та ти, моят бог, ми даде жена. Нима не си знаел кого ми даваш за спътник в живота?
„Тогава господ бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти и аз ядох“ (Битие, гл. 3, ст. 13).
Веднага старецът ще наложи наказание. Той работи системно: който пръв е започнал, той първи ще си изпати. Пази се!
„И рече господ бог на змията: задето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си. И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“ (Битие, гл. 3, ст. 14–15).
"И чуха гласа на господа бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на господа бога между райските дървета. И извика господ бог на Адама и му рече: (Адаме) де си?" (Битие, гл. 3, ст. 8–9).
Наказанието, отсъдено на змията, ясно доказва, че богословите лъжат безогледно, когато в манията си навсякъде да виждат дявола му приписват изкушението на жената. Ако беше виновен сатаната, бог, разбира се, би наказал него, а не змията.