Обаче наказанието за изкушението постига единствено и изключително змията, като животно, като полски „звяр“. Може да се смята, че този зъл съветник е имал някога си нозе, че бог му е отнел тези нозе и го е накарал да пълзи. Това наказание щеше да бъде във висша степен несправедливо, ако змията не е имала лична вина в тази работа.
Предположете, че един прекрасен ден някакъв мошеник се предреши като обикновен човек, например като местен църковник, и под неговия образ извърши някакви мошеничества. Какво ще стане, ако го открият, разобличат и заведат в съда? Ще осъди ли съдът църковника? Разбира се, не. Съдът ще накаже истинския виновник. Това е ясно!
Тъй че богословите ще направят добре, ако се откажат от своята приказка за дявола съблазнител на първата жена: това не търпи критика. Ако пък искат да запазят тази приказка, те трябва да признаят, че бог не е видял в тази история козните на дявола, видял е само змията и съвсем неоснователно е лишил нея, невинната, от нозе.
Ако е вярно, че хората изпитват погнуса от змията ако е вярно, че като я срещнат, се мъчат да сплескат главата на змията, а тя се мъчи да ги хапе по краката, то, обратното, има един пункт в наказанието, което змиите не изпълняват: те не се хранят с прах. Това наказание никога не е било изпълнено. Остава само да се предполага, че бог е приложил тук „условна присъда“. Учудващо е, че Библията е забравила да отбележи това.
И още един въпрос: каква змия е играла ролята на съблазнител? Смокът? Боата? Очиларката? Гърмящата змия? Пепелянката ли? Видовете змии са многобройни.
Да предположим, че госпожа Адам е била подучена от смок; да предположим дори, че е справедливо наказанието, наложено на смока, да се приложи към цялото му потомство и в бъдеще всички смокове да са без нозе за изкупление вината на техния прародител? Та нали ако жената не бе успяла да въвлече мъжа в греха на непослушанието, щеше да бъде наказана само тя единствена. Не е ли истина? Клетите змии! Съгрешил един смок, а ето че водната змия, питонът, кроталът, кобрата и много-много други породи загубили нозете си и пълзят по корем, без да се държи сметка за явната им невинност!
„На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе“ (Битие, гл. 3, ст. 16).
Всички коментатори единодушно твърдят, че наказанието се отнася не само до госпожа Адам, но и до всички жени до свършека на света. Без да се спираме на въпроса, колко несправедливо и глупаво е това от страна на бога, ние трябва да отбележим преди всичко, че ако първата жена би съумяла да устои на подшушванията на змията, тя очевидно не би раждала в мъки. Преди този ден тя, изглежда, е била устроена съвсем другояче в сравнение с времето на своите първи раждания. Следователно в един миг, т.е. в момента на произнасяне на присъдата, бог е преправил из основи целия организъм на жената. Ето ти наистина пръст божи!
Трябва след това да се отбележи, че въпреки всемогъществото си бог не е успял да приложи в живота наказанието, на което е подложил целия женски род: твърде много жени раждат без болки. На второ място, колко много са жените, които не само че не се подчиняват на мъжете си, но ги водят за носа и ги държат в страх! Тяхното име е легион!
„А на Адама рече: задето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казвах: не яж от него — проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Битие, гл. 3, ст. 17–19).
Могат да се направят същите забележки, както и по-горе. Наказанието, наложено на Адам, е трябвало да падне върху всички мъже: в това са съгласни всички богослови.
Най-страшното от наказанията е смъртното наказание. Наистина този бележит бог забравил своята предишна заплаха, че който хапне от забранения плод, ще умре в деня на провинението си. Разсеяността на бога отец дала на осъдения достатъчно дълга отсрочка. Ако се вярва на Библията, Адам е живял още 930 години (Битие, гл. 5, ст. 5). Но ако Адам не е бил ял ябълка, той никога нямало да умре и ние също щяхме да бъдем безсмъртни.
Ако бог е наистина такъв, какъвто го рисува Библията, той е направил добре, като е оставил оттогава змията няма и тя нищо не може да разкаже, иначе тя би направила някакви разкрития. Трябва обаче да се отбележи, че лишаването на змията от дар слово не влиза в числото на понесените от змията наказания.