От само себе си се налага още една забележка. Тя се отнася до хляба, примесен с обилна пот. Твърде вероятно е в първобитните времена да не е имало хляб и хората да са се хранели с каквото попадне. Нека не ставаме обаче дребнави. Да допуснем, че бог е имал предвид цивилизованото бъдеще. Евреите, сред които са се появили библейските предания, наистина са яли хляб, когато преминали към заседнал живот и започнали да се занимават със земеделие. Обаче църковниците поддържат, че Библията е била написана не само за евреите: тя уж била закон за жителите на целия свят. Но хляб ядат само в онези страни, в които растат житни растения. Ескимосите не познават брашното. В много области на Индия, Америка, Централна и Южна Африка хората се хранят с плодове и дивеч.
Може би ще кажат, че думата „хляб“ бог е употребил във фигуративен смисъл, имайки предвид всякакъв вид храна? А защо ли все пак това наказание не е било наложено наистина на всички? Ако трудовите хора работят, за да ядат, ако някой, който живее от плодовете на своя труд, смята, че изкупва вината на Адам, това съвсем не може да се каже за богатите хора, които се наслаждават на наследени милиони! А угоените свещенослужители? Ако те се потят, то е само от тлъстина. Не трудът за прехраната ги кара да оросяват с пот насъщния си хляб!
Много недоброжелателен по отношение на човешкия род е 18-ят стих. Освен с хляб човек е осъден да се храни само с полска трева, както животните. Какво ще му даде земята? „Тръне и бодили“ — заплашва Библията. Все пак бог е пропуснал нещо: въпреки неговата гневна заповед освен хляб и трева хората ядат и още нещичко. И защо ли с мълниите си бог не разрушава гостилниците, които предлагат месни ястия?
Но ето какво се случило, след като присъдата е била произнесена:
„И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи“ (Битие, гл. 3, ст. 20).
Този мил мъж досега не се е погрижил да даде име на своята другарка; той я наричал просто жена, както се вижда от 23 стих на втората глава на „Битие“.
Сега пък ще видим, че въпреки разпространеното мнение бог не е изгонил веднага Адам и Ева от земния рай. Като сметнал най-напред, че техните костюми от смокинови листа са твърде леки, бог отец им направил шити:
„И направи господ бог на Адам и на жена му кожени дрехи, с които ги облече“ (Битие, гл. 3, ст. 21).15
За направата на тези дрехи се е наложило да бъдат убити невинни животни; следователно първата скотобойна е била осветена и открита лично от господа бога. Как може да изискваме след това нашите прадеди да не са пожелали да използват за храна месото от тъй бързо и неочаквано убитите и одрани животни? „Да плюем на вегетарианската диета“ — трябва да са си казали те.
А господ бог тъй и щял да остави Адам и Ева да си живеят и умрат в рая, ако, срещайки ги след известно време облечени, не си спомнил за знаменитото „дърво на живота“, чиито плодове мъжът и жената не се сетили да хапнат.
„И рече господ бог: ето Адам стана като един от нас, да познава добро и зло; и сега — да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та като вкуси, да заживее вечно“ (Битие, гл. 3, ст. 22).
Такъв е стих 22, за който не се споменава нищо в учебниците по „свещена история“.
И тъй, ясно е: тези двама глупаци — Адам и Ева, на които плодовете от дървото на живота не са били забранени, по най-глупашки начин ги изтървали. А ако мъжът и жената са били осенени от щастливата мисъл да хапнат от чудните плодове, докато бог е кроял за тях дрехите от кожи на зверове, те биха натрили носа на своя строг съдия! Наказанието не би могло да бъде приведено в изпълнение и бог би се оказал безсилен.
Не е ли истина, че „светата“ Библия е много смешна, когато я четеш внимателно?
Този „единствен“ бог, който понякога започва да говори за съществуване на няколко бога, естествено дрънка повече, отколкото трябва. Освен това обаче той, „всемогъщият“, безпомощно признава своята немощ да приведе в изпълнение произнесената от него смъртна присъда. Помислете само! Повечко смелост, малко досетливост и Адам и Ева са щели да станат безсмъртни въпреки бога и дори против неговата собствена воля.
И как ли, в края на краищата, трябва да се е поздравявал старият бог, когато си спомнил в последния момент за това проклето „дърво на живота“.
„Тогава господ бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота“ (Битие, гл. 3, ст. 23–24).
15
Библията не казва нито дума за това, кога се е облякъл сам бог. Ходил ли е до грехопадението на хората също гол яли вече е носел онази безформена дреха, в която е прието да го изобразяват на иконите?