Тогава Иудея била под теократическо управление: народът се ползвал от известна независимост, тъй като нямал цар и не бил притесняван от съседните държави. Страната била управлявана от жреците. Олтарът бил заедно с това и трон. Всъщност този вид управление не се е отличавал много от монархията, защото евреите плащали на върховния жрец и църковния десятък, и гражданските данъци.
Не се знае колко време е продължавал периодът на тая сравнителна независимост, но от книгите Макавейски следва, че евреите не са били особено щастливи в епохата на приемниците на Александър Македонски. Ето с какви изрази Библията отбелязва промяната на положението: след смъртта на Александър всички управници „туриха на себе си корони, а след тях и синовете им в продължение на много години; и умножиха злото на земята. От тях излезе коренът на греха — Антиох Епифан, син на цар Антиоха“ (I Макавейска, гл. 1, ст. 9–10).
В епохата на гръцката династия на Селевкидите, които царували в Сирия, евреите несъмнено пак видели черни дни, макар че „свещеният“ автор се сили чрез описването на някои чудеса да повдигне отново престижа на избрания от бога народ, въпреки горестното положение, в което са го държали поробителите. Както и всичко друго във Вехтия завет, книгите Макавейски гъмжат от противоречия и груби исторически грешки. Освен това събитията там са описани в такава безредна непоследователност и с противоречиви съобщения за едно и също нещо, че е мъчно да се отдели истината от лъжата.
Нека направим отначало кратък преглед на историята на евреите.
През време на царуването в Сирия на Антиох Епифан жрец Мататия дал сигнал за въстание, като убил евреина, който принасял жертва на сирийските богове. С него били петимата му синове — Иоан, Симон, Иуда, Елеазар и Ионатан. Нарекли ги Макавей (чукове). Иудея вдигнала бунт. Хората почнали да се въоръжават с каквото им попаднело. Иуда Макавей, най-силният от синовете на Мататия, застава начело на бунтовниците и сече на късове царските воини. Но той не се задоволява с положението си на вожд. Той поема върху си също и жречеството. В третата глава на първа книга са изброени победите, които Иуда удържал над Аполоний в околностите на Самария, над Сирон при Веторон и над трима други военачалници на Антиох — Птоломей, Никанор и Горгий.
През време на царуването на Антиох Евпатор, син на Антиох Епифан, Елеазар Макавей имал по-малко сполука от брат си Иуда: в разгара на сражението, като видял във вражеските редове слон, украсен с царски знаци, Елеазар се хвърлил срещу животното, като смятал, че върху него се намирал царят. Но слонът сграбчил нашия евреин с хобота и го счупил на две като порцеланова кукла91.
В епохата на Димитрий Сотер, чичо и приемник на Антиох Евпатор, Иуда Макавей още веднъж възтържествувал над сирийската армия, която била под командуването на Вакхид, и два пъти над Никанор, на когото победителите „отсякоха главата и дясната му ръка… и окачиха пред Иерусалим“ (I Макавейска, гл. 7, ст. 47). Ала при новото настъпление под предводителството на Вакхид иудеите в ужас се пръснали и предоставили на своя генерал сам да загине под ударите на врага. Така загинал прочутият Иуда Макавей. Братята му Ионатан и Симон го наследили един след друг.
"Елеазар… видя един слон… който надминаваше всички… той пожертвува себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име" (I Макавейска, гл. 6, ст. 43–44).
Макавеите произлизали от левитско коляно и получили царската власт като прости жреци. В такъв случай трябва да признаем, че това събитие съвсем е разстройвало всички пророчества затова, че еврейските царе ще произлязат от Иудиното коляно. Възцаряването на Макавеите потъпквало пророчеството за върховенство на Давидовия дом. Никой не останал от Давидовото племе; поне никаква библейска книга не отбелязва нито един потомък на този цар от времето на пленяването на евреите.
Децата на левита Мататия, наречени отначало Макавеи, а после Хасмонеи, осквернили с престъпленията си и олтара, и трона. Те се придържали о варварска политика, която била причина за окончателната гибел на отечеството им. Жреческата власт не ги спасила от плащането на данък на сирийския цар. Освен това тия свети герои се изтребвали един друг. Опилият се на пира Симон, последният брат на Иуда Макавей, бил убит заедно с двамата си сина от зет си Птоломей, управител на Иерихон, който искал да завладее властта.
91
Съгласно Библията Елеамар се „притекъл под оня слон“, убил го и слонът го притиснал с трупа си (