Разбира се, уважаеми господа служители на култа, Библията смята годината с 12 месеца. Но в такъв случай е безкрайно забавно, че наивникът Ной е чакал да чукне петстотната му година, за да започне най-подир полов живот.
Глава четвърта
Любовните приключения на ангелите по земята
Приближаваме до едно от най-интересните места на Библията. Неговото зачеркване в кратките ръководства по „свещена история“ характеризира най-добре от всичко безсрамието на църковниците и тяхното изкуство да извъртат догмите на вярата. „Светите“ отци на черквата плещят по всевъзможни начини, че Библията е „божествена“ книга, че тя била написана под непосредствената диктовка лично на бога, че всичко, написано в нея, е самата истина, най-съвършена и най-висша, и че тази книга е достойна за най-искрено преклонение. А защо църковниците не дават на вярващите възможност да я знаят изцяло, без да съкращават нито един стих? Та нали тези „свещени“ книги трябва да се приемат такива, каквито са. Ако ли пък се зачеркват от тях едни или други места, защото се намират в противоречие с известни пунктове на богословските науки, с провъзгласените догмати на вярата, тогава по-лесно е да се захвърли цялата книга. Тя вече е не свещена, а достойна за презрение. Лъжата, в който и да е пункт, може да бъде достатъчен аргумент, за да се опровергае божественият произход на цялата книга.
Щом споменат името на Ной обаче, религиозните проповедници преминават направо към историята с потопа, като твърдят, че развратът на човеците разгневил бога и го заставил да изпрати потоп за всички, с изключение на едно семейство, чийто глава бил уж праведник.
Това вече не е Библия! Тя говори друго. В четирите стиха на шестата глава от книгата „Битие“ се посочва каква е била истинската причина за падението на хората. Господа църковници, вие нямате право да отминавате с мълчание този епизод от вашето „свещено писание“! Ако то ви поставя в затруднено положение — толкова по-зле: не е трябвало „светият дух“ да диктува такива неща на автора на „Петокнижието“. Хапчето е горчиво, но „светите“ учители и отци на църквата са гълтали вече някога; сега е ваш ред — гълтайте и вие!
Хапчето, което съвременните богослови се мъчат не да преглътнат, а да изплюят, без да го види никой, са първите стихове от шестата глава на книгата „Битие“.
„Когато човеците взеха да се умножават на земята се родиха дъщери, тогава синовете божии видяха, че дъщерите човешки са хубави, и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
И рече господ (бог): няма моят дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двадесет години.
В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете божии почнаха да влизат при дъщерите човешки и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци“ (Битие, гл. 6, ст. 1–4).
"Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете божии видяха, че дъщерите човешки са хубави, и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше" (Битие, гл. 6, ст. 1–2).
Макар че книгата „Битие“ не ни е разказала историята за сътворението на ангелите, все пак вече втори път тя споменава за тия свръхсъвършени същества: първия път това бе „херуб“, турен за часовой на Едемската врата. Полезно е в такъв случай да се кажат няколко думи относно вярванията в ангели на древните евреи.
Като вземат своята религия от старите вярвания на древните евреи, християните просто са измислили нови догми, от които в Библията няма и следа. Изцяло измислена е например историята с бунта на дявола Сатана и неговото смазване от архангел Михаил. Понеже ние изследваме тук Библията предимно от гледището на християнската вяра, не бива да отминем този въпрос.
Според учението на християнските богослови в отколешни времена господарят на небесата — бог, очевидно си е казал, че не подобава на него, всемогъщия, да се ограничава със създаване само на небето и земята. Щом като е населил земята, защо да не насели и небето? На времето му е бил дотегнал хаосът. Но още повече му омръзнала самотата в рая. Тъй като е бил майстор просто от нищо да създава множество забавни неща и дори одушевени същества, той създал за себе си ангелите, чието предназначение било да бъдат приятна компания лично за бога. Той си поръчал кресло с герб за председателствуване на небесните събрания. За да развличат бога, ангелите пеят непрестанно. Като свръхестествени същества те, разбира се, никога не се изморяват и гласът им е винаги на нужната висота.