„Забавна библия“ на Таксил в руските издания е дадена при ново разпределение на повече глави (в оригинала са 15). В това издание към книгата е добавен предметен показалец.
Шишаков
Лео Таксил
Забавна Библия
Глава първа
Сътворението на света и човека
Бог е съществувал винаги. В началото на времето той е бил сам. В света не е имало нищо освен него. Впрочем не е имало и никакъв „свят“. По онова време бог се наричал „елохим“1. Тъй го възвеличава старинният еврейски текст от книгата „Битие“. Думата „елохим“ буквално значи „богове“. Доста странно е, че Библията нарича така един съвсем самотен господар.2
И така, „елохим“, или другояче „яхве“, „саваот“, „адонай“, както го нарича на разни места Библията, скучаел (или „скучаели“) сред собствения си хаос. Библията нарича този хаос „тогу богу“, което свободно може да се преведе: „без дъно, без покрив“3.
Тъй като вечността е безкрайно дълга, трябва да предположим, че „елохимите“ са скучали така безброй много милиарди и милиони векове. Най-сетне у бог (ще го наричаме така по модерно му) проблеснала мисълта: щом е бог и всемогъщ, той не бива да се терзае от мъка и скука, а трябва да прави нещо. Старецът решил да твори.
Впрочем той би могъл да създаде всичко и на един дъх. Но не, решил да не бърза: „За всяко нещо си има време“. И като начало той създал само небето и земята. По-точно материята възникнала от само себе си по негово желание. Наистина материя безформена, празна, още „без дъно, без покрив“ и съвсем мокра. „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и дух божий се носеше над водата“ — се казва във втория стих на първата глава от книгата „Битие“.
От читателя на Библията не се иска да разбира какво значи това4.
За да не сбърка в работата си обаче, на бог му потрябвала светлина. Съдейки по казаното по-нататък, предишните векове той седял в пълна тъмнина. За щастие не е рискувал да се халоса в нещо, защото около него е нямало нищо.
„Рече бог: да бъде светлина. И биде светлина“ (Битие, гл. 1, ст. 3).
Каква ли ще е била тази светлина? Това Библията не казва. Тя просто отбелязва: „Видя бог, че светлината е добро нещо.“ Значи бог е бил доволен от това свое постижение. Най-напред той се погрижил „да отдели светлината от тъмнината“. И пак би било безполезно да се мъчите да разберете какво значи това. „Светлината бог нарече ден, а тъмнината нощ. Биде вечер, биде утро — ден един“ (Битие, гл. 1, ст. 5).
После старецът се заел да създава… познайте какво? Пак небето!5 Ето как „свещената“ книга описва това повторно създаване на небето от бога: „И създаде бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана. Твърдта бог нарече небе… Биде вечер, биде утро — ден втори“ (Битие, гл. 1, ст. 7–8).
Тези приказки за водата „над“ твърдта и „под“ твърдта са отражение на дълбоките заблуди на всички първобитни народи. Според старите представи небесата са нещо масивно, твърдо, откъдето произлиза и самото название „твърд“. Вярвали са, че от онази страна на тази твърд има огромно водохранилище и небето с негово дъно. Сега всеки грамотен човек знае, че дъждът е вода, която се е изпарила от земята. Сгъстената водна пара образува облаци, от които влагата пада във вид на валежи на земята. Но някога мислели, че дъждът е вода, която изтича от горното водохранилище по специално приготвени за това отвори. Това мнение, сега извикващо само насмешливо съжаление, се е поддържало дълго време. Поддържали са го всички начетени богослови от първите векове на християнството6.
Да продължим. Третия ден бог посветил на работа, чиито плодове били много по-ценни, отколкото предишните. Той хвърлил поглед на долните води и си казал, че би било по-изгодно да ги събере и така да даде възможност да се появят частите на сушата. Водите покорно се събрали в дълбочините, които се образували мигновено, за да се съберат те там. Също така мигновено се образувала и земната повърхност — възвишенията, от които водите се втурнали като ручеи и реки към моретата и езерата.
1
При транскрипцията на имената в българския превод се придържахме към синодалното издание на „Библията“ от 1925 г., и в някои случаи запазихме правописа им. Имената на народностните групи израил, иуда, вениамин и др. се дават с малка начална буква. — Бел.бълг.прев.
2
Научните изследвания на Библията доведоха до извода, че много библейски текстове представляват различни варианти на легенди, събрани доста разбъркано, без необходимото редактиране и отбор. Характерна в тези повествования е в частност и употребата на наименованията: „елохим“ (неопределено „богове“ — в глава първа на книгата „Битие“) и „Яхве“ (собствено име на древноеврейски бог — в глава втора, като се почне от четвъртия стих).
Библейската научна критика е успяла да отбележи няколко взаимно противоречащи си източника, съставящи съдържанието на книгата „Битие“ и други библейски книги. Единият от тези източници се нарича яхвитски, а другият елохистки. В преводите, на Библията от древноеврейски език това различно наименование на боговете е запазено в следния вид: „бог“ вместо „елохим“, „господ“ вместо „Яхве“ и „господ бог“ при съвместното „Яхве елох“.
Читателят трябва да има предвид, че разказът за сътворението на света и човека е изложен от Л. Таксил в онази последователност, в каквато обикновено той се излага в богословските учебни ръководства по „свещена история“. В Библията има два доста противоречиви разказа за сътворението на света и човека. Единият от тях е изложен в първата глава на книгата „Битие“, другият — във втората глава на книгата „Битие“, като се започне от четвъртия стих.
3
„Тогу богу“ — древноеврейско обозначаване на първобитния хаос. Буквалният превод на тези думи е „пусто пустинно“.
4
Стараейки се да изтълкуват тази странна бележка на книгата „Битие“, християнските богослови отдавна вече са използвали споменаването на „духа божи“ като потвърждение, че освен бога отец и бога син има още и „трето лице на пресветата троица“ — „бог дух свети“. Този „дух свети“ слязъл над „девицата Мария“, която по такъв начин заченала от бога и после родила митическия Иисус. „Свети дух“ слязъл над Иисус „в телесен вид, като гълъб“ (
5
Богословите са се опитвали да изтълкуват това място от библията по следния начин: бог отначало създал небето като „царство небесно“, а повторно бог създава „видимото“ небе във вид на „твърд небесна“. В действителност Библията предава тук обърканата смесица на два различни мита за сътворението на света.
6
Най-големият религиозен авторитет, признаван като един от „отците и учителите“ на църквата, „свети“ Августин Блажени (354–430) в глава X на своето богословско наставление „За книгата Битие“ поучава: „Названието твърд не ни води необходимо към мисълта, че небето стои неподвижно, защото твърдта се нарича твърд, може да се мисли, не по причина на неподвижността, а по причина на твърдостта, предвид на своята собствена твърдост или пък защото служи за предел, разграничаващ горните води от долните“. „Впрочем — оправдава дълбокото си първобитно невежество «светият» писател — да влизам в разглеждане на подобни въпроси сега нямам време, а не трябва да го има и у онези, които искаме да наставляваме предвид на собственото им спасение и нужната полза на нашата църква“ (