— Питър Уимзи, ваша светлост.
— Нима! Здравейте, млади човече! Завърнали сте се след скитането си из Континента?
— Току-що, и копнея коленопреклонно да засвидетелствувам привързаността си към най-чаровната дама в Англия.
— Господ да ви поживи, дете, говорете направо — настоя херцогинята. — Момче като вас не би отрупало с ласкателства една стара жена за няма нищо.
— Искам да ви се изповядам, херцогиньо.
— За друго време сте роден — измърка доволно гласът. — Пилеете дарбите с детинщини.
— Ето защо искам да говоря с вас, херцогиньо.
— Е, добре, мили мой, ако имате грехове, за които си струва да се чуе, ще се радвам да ме посетите.
— Изящната ви любезност може да се сравни само с чара ви. Ще намина днес следобед.
— Вкъщи съм си само за вас и за никой друг. Е, чакам ви.
— Целувам ви ръка, скъпа госпожо — изрече лорд Питър и чу гърлен смях в слушалката.
— Каквото и да говорите, херцогиньо — каза лорд Питър, седнал почтително на столчето пред камината, — но вие сте най-младата жена с внуци в Лондон, без да изключвам майка си.
— Милата Хонория е направо дете — отвърна херцогинята. — Имам двадесет години в повече зад гърба си и съм достигнала възрастта, когато човек започва да се хвали с годините си. Ще направя всичко възможно да видя и правнуци, преди да умра. Силвия ще се омъжва след две седмици за глупавия син на Атънбъри.
— Абкок?
— Същият. По-лоши кучета от неговите не съм виждала, а той различава шампанско от сотерн само защото едното се пени. Но Силвия също е глупава, момчето ми, и предполагам, че ще я карат великолепно. По мое време жената трябваше да има или ум, или красота — за предпочитане и двете. В наши дни е достатъчно да си плоска като дъска. Доброто общество съвсем загуби здравия си разум с премахване ветото в Камарата на лордовете. Изключвам вас, Питър. Вие имате дарби. Жалко, че не се занимавате с политика.
— Боже опази!
— При сегашното положение на нещата може и да сте прав. По мое време имаше велики личности. Милият Дизи6. Ясно си спомням как всички ние се стараехме да го спечелим, когато почина съпругата му — Медуей се беше поминал година по-рано, — но той беше толкова погълнат от онази глупачка от Брадфорд, която не беше прочела и ред от книгите му, а и да беше, не би ги разбрала. А сега Абкок се кандидатира за Парламента и ще се жени за Силвия.
— Не сте ме поканили за сватбата, скъпа херцогиньо. Това така ме огорчава — въздъхна негова светлост.
— Господ да ви поживи, дете, не аз изпращах поканите, но предполагам, че брат ви и досадната му съпруга ще присъствуват. Разбира се, че и вие ще дойдете, щом искате. Нямах представа, че имате слабост към сватбите.
— Не знаехте ли? — каза Питър. — Имам особена слабост към тази сватба. Ще ми се да видя лейди Силвия облечена в бял атлаз, със семейните дантели и диаманти, и да се разчувствувам по дните, когато моят фокстериер направи куклата й на парцали.
— Добре, миличък, така да бъде. Елате по-рано, за да ме подкрепяте. Колкото до диамантите, ако не беше семейна традиция, Силвия нямаше да ги сложи. Има нахалството да се оплаква от тях.
— Мислех, че са измежду най-хубавите, които съществуват.
— Така е. Но тя казва, че обковката е грозна и старомодна, че не обичала диаманти и че не подхождали на роклята и. Що за глупост! Да сте чували за момиче, което не харесва диаманти? Искала нещо романтично и феерично с перли. Много ме ядосва това момиче.
— Обещавам да се възхитя гласно — каза Питър. — И да се възползувам от факта, че се познаваме толкова отдавна, за да и кажа, че е магаре и прочие. Радвам се, че ще ги видя. Кога ще ги извадят от сейфа в банката?
— Мистър Уайтхед ще ги донесе вечерта преди сватбата — отвърна херцогинята — и аз ще ги прибера в сейфа в моята стая. Елате в дванадесет, за да ги разгледате на спокойствие.
— Би било чудесно. И гледайте да не изчезнат през нощта.
— Ами, къщата ще бъде претъпкана с полицаи. Толкова е досадно! Но ми се струва, че не би могло да се избегне.
— Мисля, че така е добре — каза Питър. — У мен има нездрава симпатия към полицията.
Сутринта в деня на сватбата като резултат от старанието на Бънтър лорд Питър беше блестящ и елегантен — за чудо и приказ. Косата му с цвят на иглика представляваше изящно произведение на изкуството и да бъде скрита под цилиндър беше равносилно да затвориш слънцето в урна от черен кехлибар; гетите, светлите му панталони и безупречно лъснатите обувки допълваха монохрома-тичната симфония. Само след най-пламенни молби успя да убеди своя тиранин да му разреши да вземе във вътрешния си джоб две мънички фотографии и тъничко писмо от чужбина. Мистър Бънтър, също безупречно облечен, го последва в таксито. Точно по обяд те се появиха под раирания сенник, който красеше входа за дома на херцогиня Медуей на Парк Лейн. Бънтър бързо изчезна към задния вход, а негова светлост се изкачи по стълбището и поиска да бъде представен на възрастната херцогиня.