Повечето от гостите все още не бяха пристигнали, но къщата гъмжеше от възбудени хора, които се носеха безшумно насам-натам с цветя и молитвеници в ръце, а същевременно потракването на съдове и прибори за хранене откъм трапезарията издаваше подготовката за пищна гощавка. Лакеят отиде да извести за идването на лорд Питър, след като го въведе във всекидневната, а там беше криминалният инспектор Паркър, близък приятел и предан колега на лорда, и в момента бе застанал на пост, но в цивилно облекло, край скъпата колекция от слонова кост. Лорд Питър го поздрави със задушевно ръкостискане.
— Спокойно ли е засега? — осведоми се той.
— Всичко е наред.
— Получихте ли известието ми?
— Разбира се. Пуснал съм трима от моите хора да следят приятеля ви от улица „Гилфорд“. А тук момичето е все пред очите ни. Занимава се с перуката на старата дама и разни такива неща. Май не е от най-скромничките.
— Учудвате ме — каза лорд Питър и като видя как приятелят му се усмихна накриво, добави: — Наистина е така. Не говорите сериозно, нали? Това би помело всичките ми предположения.
— Е, нищо особено, върти очи и не си затваря устата — това е всичко.
— А как си гледа работата?
— Не съм чул да се оплаквах. Как попаднахте на тези двамата?
— Чиста случайност. Естествено може и да съм сбъркал.
— Получихте ли някаква информация от Париж?
— Бих искал да не използувате тази фраза — заяде се лорд Питър. — Това сте вие, копоите — все лаете. Ще взема да ви изоставя някой ден.
— Прощавайте — рече Паркър. — Втора природа, нали знаете.
— Точно с тези неща трябва да се внимава — отвърна негова светлост със сериозност, която като че ли беше малко не на място. — Човек може да се предпази от всичко друго, но не и от номерата на второто си аз. — Той отиде до прозореца, който гледаше към входа за доставки. — О-хо, ето го нашето пиленце.
Паркър се присъедини към него и видя елегантната късо подстригана глава на французойката от гара Сен Лазар, прихваната с кокетно завързана черна кордела. Някакъв човек с кошница бели нарциси беше позвънил и, изглежда, се опитваше да ги продаде. Паркър леко открехна прозореца и те чуха Селестин да казва с подчертан френски акцент: „Не, благодарря за днес нищо.“ Мъжът продължи монотонно да нарежда каквото си знае и и напъха в ръцете голям букет бели цветя, но тя възкликна сърдито, сложи ги обратно в кошницата, тръсна глава, врътна се и хлопна наперено вратата. Мъжът се отдалечи с мърморене. Слабоват, нездрав на вид безделник с раиран каскет се отлепи от стълба на лампата насреща и се повлече по улицата след него, а същевременно хвърли едно око нагоре към прозореца. Мистър Паркър погледна към лорд Питър, кимна и леко махна с ръка. Тозчас мъжът с раираното кепе измъкна цигарата от устата си, загаси я, тикна угарката зад ухото си и се отдалечи, без да се оглежда повече. — Много интересно — каза лорд Питър, когато и двамата се скриха от погледа. — Я чуйте!
Над главите им се разнесе трополене от бягащи нозе, викове и всеобщо вълнение. Двамата мъже се втурнаха към вратата в мига, когато младоженката се спусна обезумяла по стълбите с рояк шаферки след нея и възвести с истеричен писък: „Диамантите! Откраднаха ги! Няма ги!“
В дома тозчас се вдигна врява: слугите и доставчиците се струпаха в салона; бащата на младоженката изскочи от стаята си по великолепна бяла жилетка, но без сако; младата херцогиня Медуей връхлетя върху мистър Паркър с иск нещо да се направи; а икономът, който и до смъртта си не се съвзе от позора, излетя от килера за провизии с тирбушон в едната ръка и безценна бутилка с отлежал портвайн в другата и я размахваше със сила, равна на тази, с която градският глашатай удря камбаната. Единствено възрастната херцогиня се появи с достойнство, заслиза плавно като кораб с вдигнати платна и повлече Селестин след себе си с увещания да не бъде толкова глупава.
— Успокойте се, момиче — каза вдовицата. — Човек ще си помисли, че ви убиват.
— С ваше разрешение, херцогиньо — изрече мистър Бънтър, изникнал изневиделица с обичайната си невъзмутимост, и хвана здраво разтревожената Селестин за рамото с думите: — Успокойте се, млада жено!
— Но нещо трябва да се направи — извика майката на младоженката. — Ох, как можа да се случи!