В този момент криминалният инспектор Паркър взе думата. Това беше най-вълнуващият и драматичен момент през цялата му кариера. Величественото му спокойствие дойде като упрек към разкудкудякалите се благородници около него.
— Ваша светлост — каза той, — няма причина за тревога. Взели сме мерки. Престъпниците и скъпоценностите са в наши ръце благодарение на лорд Питър Уимзи, който ни инф…
— Чарлс! — изрече лорд Питър със смразяващ глас.
— … ни предупреди за подготвяното похищение. Един от нашите хора сега ще доведе откъм парадния вход единия от престъпниците — мъжа, заловен с диамантите на ваша светлост. — Всички се обърнаха натам и наистина видяха безделника с карирания каскет и един униформен полицай да влизат, а продавачът на цветя беше помежду им. — Другият престъпник — жената, която отмъкна ключа от сейфа на ваша светлост, е тук. Не, няма да успеете — добави той, когато Селестин с порой апашки ругатни, които за щастие никой не владееше френски до степен, че да разбере, се опита да измъкне пистолет от пазвата на строгата си черна дреха. — Селестин Берже — продължи той, след като прибра оръжието в джоба си, — в името на закона вие сте арестувана и ви предупреждавам, че всичко, което казвате, ще се запише и ще се използува като улика срещу вас.
— Господ да ни е на помощ — каза лорд Пи-тър, — с това ще вдигнете съдебната зала във въздуха. А вие сгрешихте името, Чарлс. Дами и господа, позволете ми да ви представя Жак Льоруж, известен под името Санкюлота — най-младия и най-хитър мошеник, който някога е фигурирал в досиетата на Palais de Justice7 — краде, разбива каси, преоблича се като жена, какво ли не прави.
Ахнаха. Жак Санкюлота изпусна една ругатня и направи гримаса към Питър.
— C’est parfait — каза той, — toutes mes felicitations8, милорд, опасен ченге, така викате вие, hein? — добави той, като се усмихна на Бънтър. — Търпелив англичанин на опашка зад нас на гара Сен Лазар. Моля да кажете как вие ме разпознава да знам за следващия път.
— Бях ви споменал, Чарлс — каза лорд Питър, — колко е лошо човек да не внимава, когато говори. Това ви издава. Във Франция всяко момче е научено да употребява прилагателни от мъжки род, когато говори за себе си. То казва: „Que je suis beau!“9 Ho на едно малко момиченце вкъщи му се втълпява, че то е жена и трябва да казва: „Que je suis belle!“10 Сигурно е ужасно трудно да се правиш на жена. Когато на гарата чуя развълнувана млада жена да казва на спътника си „За луд ли ме смяташ?“, изпускането на една буквичка, която трябва да значи женски род, събужда любопитството ми. Толкоз! — обобщи набързо той. — Оставаше просто да накарам Бънтър да ги снима и да се свържа с нашите приятели от Скотланд Ярд и органите на обществената безопасност във Франция.
Жак Санкюлота отново му кимна.
— Оше веднъж да поднеса поздравления на милорд. Вие сте единствен англичанин, когото съм срещал, способен да възприеме красотата на нашия език. За в бъдеще много ще внимавам с въпросната буквичка.
С много страшен вик възрастната херцогиня Медуей пристъпи към лорд Питър.
— Питър — рече тя, — значи ли това, че сте знаели и въпреки всичко сте позволили през последните три седмици един млад мъж да ми приготвя леглото, да ме облича и разсъблича?
Негова светлост беше поне достатъчно благовъзпитан, та се изчерви.
— Херцогиньо — продума той смирено, — честна дума, до тази сутрин не знаех нищо с абсолютна сигурност. А и полицията така много искаше да ги залови на местопрестъплението. С какво да ви засвидетелствувам своето разкаяние? Да накълцам ли на парчета това облагодетелствувано нищожество?
Мрачно стиснатите старчески устни леко се отпуснаха.
— В края на краищата — каза херцогинята с явно задоволство от съзнанието, че ще шокира снаха си — много малко жени на моята възраст биха могли да се похвалят с подобно нещо. Изглежда, момчето ми, че ще си отида от този свят така, както съм живяла.
Защото херцогиня Медуей беше наистина забележителна фигура сред съвременниците си.