Всичко изглеждаше по същия начин, само силуетът беше бял.
— От трупа е останал само скелетът. Военните са огледали внимателно още много такива снимки. По улиците и в полето има още безброй такива непогребани скелети. Отначало не е било ясно за какво става дума. Предложени били теории за масова епидемия, за нов Джоунстаун. Защото…
На екрана се появи нов диапозитив.
— … както виждате, всички останали организми са още живи. В полето още пасат коне. В горния ляв ъгъл се вижда глутница кучета. На следващия диапозитив се виждат крави. Единствените мъртви същества са хората. Онова, което ги е убило, изглежда, е толкова смъртоносно и толкова бързо се разпространява, че труповете са останали непогребани.
Той замълча за малко.
— Изниква въпросът: На какво се дължи това?
В залата цареше гробна тишина.
— Отравяне от храната в студентския стол? — престраши се някой.
Левин се присъедини към дружния смях. След това кимна, диапозитивът се смени с друг. На снимката се виждаше голям комплекс от полуразрушени сгради.
— Ето го разковничето, приятели мои. След време ЦРУ научи, че заразата е тръгнала оттук. Създадена е в тази лаборатория. От кратерите наоколо, личи, че комплексът е бил бомбардиран.
— До началото на тази седмица извън Русия не е изтичала никаква информация по случая. Преди няколко дни обаче един бивш съветски полковник потърси политическо убежище в Швейцария. Разполага с дебел куп секретни документи от Съветската армия. Човекът, който ми изпрати тези снимки, ме уведоми и за него. Аз веднага заминах за Швейцария и съм първият човек извън Русия, който е видял тези документи. Това, което ще съобщя, стига за пръв път до знанието на широката общественост.
— Трябва да си дадете сметка, че тук става дума за необмислен експеримент. Никой не се е замислил за политическите, икономическите или военните последствия. Спомнете си, че преди десет години руснаците бяха много назад в генетичните изследвания и отчаяно се стараеха да ни догонят. В тайния институт край Новая Дружина са се извършвали експерименти по генно инженерство на вирусите. Използвали са съвсем обикновен обект — херпес симплекс вирус, вируса, причиняващ обикновените херпеси. Той е сравнително прост организъм, устройството му е добре изучено, лесен е за работа. Започнали да вкарват човешки гени във вирусната ДНК.
— Още не знаем как точно са го направили, но неочаквано са получили изключително опасен нов патоген, с който не са имали апаратура да работят. Знаело се само, че е изключително стабилен и се предава по въздушно-капков път.
— На 23 май 1985 г. в лабораторията станал случаен инцидент, който нарушил системата за изолация. Изглежда, някой от учените в изолационната камера паднал и си скъсал предпазния костюм. Както знаете, след Чернобил руснаците повишиха многократно стандартите си за безопасност. Ученият не съобщил за инцидента и се върнал при семейството си в жилищния комплекс на института.
— Инкубационният период на вируса продължил три седмици. На 14 юни ученият бил повален на легло с висока температура. След няколко часа започнал да се оплаква от странна тежест в корема. Започнал да отделя голямо количество зловонни газове. Жена му се разтревожила и повикала лекар.
— Междувременно, извинете за израза, болният изкарал по-голямата част от червата си през ануса. Били се разложили вътре в тялото му, станали на каша. Буквално дефекирал собствените си вътрешности. Няма нужда да споменавам, че когато лекарят пристигнал, болният бил вече мъртъв.
Левин отново замълча, огледа аудиторията, сякаш очакваше някой да вдигне ръка. Никой не поиска думата.
— Тъй като вирусът е държан през цялото време в тайна, той няма официално име. Известен е само като щам 232. Сега знаем, че болният става заразен четири дни след проникването на вируса в тялото му, въпреки че симптомите се развиват чак след няколко седмици. Смъртността при щам 232 е близка до сто процента. Преди смъртта си ученият заразил десетки, ако не стотици други. Можем да го приемем за първи преносител на заразата. Седемдесет и два часа след смъртта му още десетки хора започнали да се оплакват от същото налягане в корема и скоро споделили ужасяващата му участ.
— Единствено естествената изолация на местността е предотвратила възникването на световна епидемия. През 1985 г. влизането и излизането от Забранена зона четиринайсет се е контролирало строго. Въпреки това хората в района научили за болестта и изпаднали в паника. Започнали да събират покъщнината си на коли, камиони, дори каруци. Много други опитали да избягат с велосипед или дори пеша, изоставяйки всичко.