Карсън и Де Вака останаха неподвижно, сякаш хипнотизирани от тази гледка. Сянката стана по-ясна, сякаш щеше да остане завинаги отпечатана в дъното на пещерата. После внезапно изчезна: слънцето се беше качило по-високо в небето и вече не огряваше входа.
— Ел Охо дел Агила — каза Де Вака. — Изворът на орела. Сега е сигурно, че сме открили точно него. Не мога да повярвам, че същият този извор е спасил живота на прадедите ми преди четиристотин години.
— А сега спасява нас — промърмори Карсън.
Той продължи да съзерцава тъмната стена, където само преди минути се беше появил образът, сякаш се опитваше да си припомни нещо. Тогава ароматът на печено достигна до ноздрите му и той се обърна пак към заека.
— Гладна ли си?
— Като вълк. Какво е това?
— Заек.
Той извади печеното от огъня и забоде шиша в пясъка. Извади острието от стрела, отряза парче месо и го подаде на Де Вака.
— Внимавай, горещо е.
Тя отхапа предпазливо:
— Вкусно. Значи умееш и да готвиш. Мислех, че вие, краварите, можете да пържите само боб със сланина. — Тя отхапа ново парченце месо. — Дори не е жилаво като заека, който веднъж донесе дядо ми.
Тя изплю едно кокалче. Карсън я наблюдаваше със скритата гордост на готвач.
След десет минути заекът вече го нямаше и оглозганите кости изгаряха в огъня. Де Вака се облегна назад, облиза пръсти.
— Как го хвана? — попита.
Карсън вдигна рамене:
— Още едно умение, което съм усвоил от живота в ранчото.
Де Вака кимна. После се усмихна злорадо:
— Как забравих. Всички индианци са добри ловци. По наследство ли се предава?
Карсън се намръщи, спокойствието му пак беше нарушено.
— Стига вече — изръмжа. — Вече не ми е забавно.
Де Вака продължи да се смее:
— Да можеше да се видиш само. Слънцето ти се е отразило добре. Още малко да се опечеш, и ще заприличаш на чистокръвен червенокож.
На Карсън започна да му прикипява. Де Вака имаше добър усет за слабите страни на хората и го използваше, за да им лази по нервите. Той напразно си беше въобразявал, че жестоките изпитания ще я променят. Сега не можеше да определи кое го ядосва повече — злобните й забележки или грешната му преценка.
— Desagradeciada hija de puta16 — изсъска той гневно. По лицето на Де Вака се изписа изумление, очите й се разшириха. Тя настръхна.
— Значи нашият cabron знаел майчиния си език по-добре, отколкото си признава. Неблагодарна съм била, значи. Типично изказване.
— Типично, а? Не стига, че ти спасих задника вчера, а сега продължаваш да ме дразниш.
— Ти ли си ми спасил задника? Ти си един глупак. Твоят предшественик от племето юта ни спаси. Той и чичо ти, който ти е разказал за всичките му премеждия. Тези благородни мъже, към които се отнасяш като към срамни петна в чистия ти английски произход. Имаш велико наследство, с което би трябвало да се гордееш. А ти какво правиш? Криеш го. Срамуваш се от него. Сякаш това ще те направи по-висше същество. — Тя вече почти крещеше, гласът й кънтеше в пещерата. — И знаеш ли какво, Карсън? Без него ти си нищо. Не си никакъв каубой. Не си никакъв гений от Харвард. Ти си един прост селяк, който не цени дори собственото си минало!
Гневът смрази жилите на Карсън.
— Още ли си играеш на неуспяла психоложка? Когато реша, че имам нужда от такава помощ, ще отида при дипломиран специалист, не при някаква шарлатанка, която се чувства по-удобно с пончо, отколкото с лабораторна престилка. Todavia tienes la mierda del barrio en tus zapatos17.
Де Вака си пое въздух с остро съскане, ноздрите й се разшириха. Неочаквано вдигна ръка и с все сила му зашлеви шамар. Карсън почувства изгаряща болка в бузата, ушите му забучаха. Той тръсна глава и забеляза, че тя отново замахва. Хвана ръката й точно преди да го удари. Тя сви другата си ръка в юмрук и замахна, но той се дръпна и стегна още по-силно хватката си, блъсна я назад. Де Вака загуби равновесие и падна по гръб в локвата, Карсън също се стовари върху нея.
Шамарът и падането бяха прогонили напълно гнева му.
Сега, докато лежеше върху нея и крехкото й тяло се гърчеше под него, той изпита коренно различни чувства. Без да се замисля, се наведе над нея и я целуна по устните.
— Мръсник! — изкрещя задъхано тя. — Как смееш да ме целуваш!
Тя рязко дръпна ръцете си от неговите. Карсън я загледа в очакване за следващ удар.
Гледаха се дълго време. От юмруците на Де Вака в тъмното, топло езерце капеше вода. Настъпи тишина и единственият звук в пещерата идваше от тези капки и задъханото им дишане. Внезапно Де Вака стисна главата на Карсън с ръце и впи устни в неговите.