— Няма значение дали ще те застрелям тук или не. Така или иначе, когато асансьорът дойде на шейсетия етаж, материалното ти тяло ще бъде унищожено. Съществуването ти в киберпространството няма значение.
Скоупс се обърна и отново погледна към него.
Левин погледна указателя за етажите. Показваше 20.
— Съжалявам, че всичко ще завърши по този начин, Чарлс — чу се гласът на Скоупс. — Но съжалението ми може би просто идва от безполезната тъга по отминалите дни. Може би, когато вече те няма, аз ще съм способен да отдам нужната почит на един бивш добър приятел. Един приятел, който се промени до неузнаваемост.
Номерата на етажите се меняха бързо: 55, 56, 57. Бръмченето на моторите стана по-пискливо, асансьорът забави ход.
— Все още мога да подновя патента за царевицата — написа Левин на лаптопа.
— Шейсети етаж — обяви гласът от уредбата.
Левин издърпа рязко кабела на лаптопа от мрежата. В същия момент образът от мъгливата таванска стая на стената изчезна и екранът потъмня. Левин бързо изключи лаптопа си. Ако мимът още беше в мрежата на „Джиндайн“, това щеше да го изключи автоматически. Поне него нямаше как да открият.
Настъпи тишина и асансьорът спря. След това вратата се отвори и над седналия по турски Левин се надвесиха трима пазачи на „Джиндайн“ със синьо-черни униформи. И тримата носеха пистолети. Главният от тримата насочи оръжието си към главата на Левин.
— Няма аз да чистя после — измърмори пазачът от едната страна.
Левин затвори очи.
Бяха напълнили двете манерки и пиха, докато телата им отказаха да поемат повече вода. Сега, докато яздеха в полите на планината, Карсън усети, че въздухът леко захладнява. Следобедното слънце още печеше над голите върхове.
Още около двайсет и пет километра до Лавагейт, после още трийсетина до Лава Камп. Тъй като през повечето време щяха да вървят по тъмно, жаждата вече нямаше да ги притеснява. Конете вероятно имаха по двайсетина литра вода в коремите си.
Той изостана леко, загледа Де Вака. Тя яздеше с изправена стойка, с отпуснати в стремената крака, косата й се развяваше назад като знаме. Имаше остри черти, изящен, фин нос и пълни устни. Странно как не беше забелязал досега. „Нищо чудно“ — помисли си, през повечето време я беше виждал с безформения изолационен костюм.
Тя се обърна, златистото следобедно слънце се отрази в очите й.
— Какво гледаш, бе, cabron!
— Теб.
— И какво виждаш?
— Жена, с която…
— Чакай да се доберем до цивилизацията, преди да правиш прибързани изказвания.
Карсън се ухили:
— Исках да кажа, жена, с която бих искал да спя в легло. В истинско легло, не направо в пясъка.
— И в пясъка не беше зле.
Той се намръщи с престорено отвращение:
— Сигурно половината кожа от гърба ми остана под ноктите ти.
Посочи към хоризонта:
— Виждаш ли онази точка в далечината, където планината и лавата сякаш се допират? Това е Лавагейт, северният край на Хорнада. Оттам се насочваме по Северната звезда и след по-малко от трийсет километра сме на Лава Камп. Там ще намерим топла храна и телефон. А може би дори истинско легло.
— Сериозно? Ох, горкият ми задник.
Най провери мерника и пълнителя. Всичко бе готово. Той закрепи приклада между краката си и погледна цевта за драскотини. Беше я чистил стотина пъти, след като онзи негодник Карсън я бе запушил с дъвката си. Не пречеше обаче да провери пак.
Двата силуета бяха вече на около два километра. След по-малко от десет минути щяха да са в обхват. Два бързи, преки изстрела от четиристотин метра. Още два за всеки случай и по един за конете. Дори нямаше да разберат откъде им е дошло.
Време беше. Той закрепи пушката и се намести удобно сред твърдата лава, допря буза до приклада. Започна да си поема въздух на бързи, малки глътки, издишвайки през носа, за да забави сърцето си. За по-голяма точност щеше да стреля между две тупкания.
Вдигна леко глава и се огледа. Момчето го нямаше. След малко го забеляза, кълчеше се върху един камък от другата страна на склона, на безопасно разстояние.
Най отново зае позиция, нагласи мерника и бавно премести оръжието, докато кръстчето на оптическия мерник спря върху двете фигури в далечината.
— Не стреляйте! — чу се глас зад пазачите. — Господин Скоупс се обади.
Пазачите размениха няколко реплики. Прибраха пистолетите и един от тях вдигна грубо Левин на крака.
Поведоха го по мрачен коридор покрай голяма станция на охраната, после покрай по-малка. Когато излязоха в тесен коридор с врати от двете страни, Левин си даде сметка, че вече е минавал оттук — преди няколко часа, когато обикаляше из киберпространството в компанията на Фидо. Отнякъде се чуваше бръмчене на големи вентилатори.