Спряха пред масивна черна врата. Накараха Левин да се събуе и да си сложи меки чехли. Един от пазачите заговори по радиостанцията си, след малко се чу щракане на резета. Със съскане вратата се открехна. Пазачът я отвори, отвътре лъхна хладен въздух. Левин пристъпи през прага.
Осмостенната зала нямаше нищо общо с таванската стаичка от компютърния свят на Скоупс. Беше просторна, тъмна, бездушна. Голите стени се издигаха заплашително към високия таван. Левин премести поглед от знаменитото пиано към блестящото бюро и Скоупс. Изпълнителният директор на „Джиндайн“ седеше на износения си диван с компютърна клавиатура в скута си и гледаше насмешливо госта. Черната му фланелка бе мръсна и изпъстрена с червеникави петна от кетчуп. Пред него, на голям екран се виждаше гледката от прозореца на разнебитената постройка в киберпространството. Над тъмния океан светеше фарът Пемакит Пойнт.
Скоупс натисна един клавиш и екранът внезапно почерня.
— Претърсете го за оръжие и подслушвателни устройства — нареди той на пазачите. Изчака ги да изпълнят нареждането му и да се оттеглят, и се обърна към Левин; събра пръсти пред лицето си. — Проверих архива на службата по поддръжка. Явно доста време си прекарал в асансьора. Петнайсет часа. Ще пиеш ли нещо?
Левин поклати глава.
— Е, сядай, сядай. — Скоупс махна към другия край на дивана. — Ами твоят приятел? Ще благоволи ли да се присъедини към нас? Имам предвид онзи, който ти е свършил мръсната работа. Оставил е следи из цялата мрежа, много искам да се срещнем и да му обясня как гледам на подривните му действия.
Левин запази мълчание. Скоупс го погледна, усмихна се, приглади рошавия си перчем.
— Отдавна не сме се виждали, а, Чарлс? Трябва да призная, че съм малко изненадан да те видя. Но това не може да се сравни с изненадата ми от твоето предложение да подпишеш подновяването на патента след всички тези години на категоричен отказ. Колко бързо загърбваме принципите си пред лицето на последния съдник. „По-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш за тях.“ Или да умреш за тях. Прав ли съм?
Левин седна на дивана.
— „Да се съмняваш в собствените си принципи, е белег на мъдрия човек“ — цитира той.
— На „цивилизования човек“ — поправи го Скоупс. — Май си позабравил играта. Помниш ли последния път, когато я играхме?
По лицето на Левин се изписа измъчено изражение:
— Ако бях спечелил, днес може би нямаше да сме тук.
— Вероятно. Често се питам каква част от антигенетичната ти кампания през тези години е подбудена от омразата ти срещу самия себе си. Ти обичаше играта не по-малко от мен. Заложи всичко, в което вярваше, в тази последна игра и загуби. — Скоупс се изправи напред и постави ръце върху клавиатурата. — Веднага ще отпечатам документите, за да ги подпишеш.
— Не си чул условията ми — прекъсна го спокойно Левин.
Скоупс го погледна изненадано:
— Условия ли? Не си в такова положение, че да диктуваш условия. Или подписваш, или се прощаваш с живота.
— На теб май не ти стиска да ме убиеш хладнокръвно, а?
— Убийство? Хладнокръвно? Стига с този популистки език. Всъщност точно това смятам да направя. Не „да сложа последна точка“, както би се изразил господин Микобър от романа на Дикенс. Освен ако не подпишеш подновяването на патента.
— Условието ми е още една игра — каза след кратко мълчание Левин.
Скоупс го изгледа удивено. Засмя се:
— Бре, бре, Чарлс. Как се казваше… реванш ли искаш? И какъв е залогът?
— Ако спечеля, унищожаваш вируса и ме пускаш. Ако загубя, ще подпиша подновяването на патента за царевицата и можеш да ме убиеш. Така че, ако спечелиш, хем ще получаваш приходите от x-rust още осемнайсет години, хем ще можеш да продадеш вируса на Пентагона. Ако загубиш, губиш и патента, и вируса.
— Ако те убия, ще стане по-лесно.
— Но изгодата ти ще е по-малка. Ако ме убиеш, патентът за царевицата няма да бъде продължен. Тези осемнайсет години ще донесат може би десет милиарда долара на „Джиндайн“.
Скоупс се замисли за момент:
— Ще направя една поправка на последното условие. Ако спечеля, вместо да те убия, ще те назнача като заместник-председател на управителния съвет на „Джиндайн“ и като старши изследовател. Разбира се, със съответното възнаграждение. Ще върнем доброто старо време и ще заработим отново заедно. Разбира се, ще ми съдействаш по всякакъв начин и ще престанеш с атаките срещу „Джиндайн“ и научния прогрес като цяло.