— Вместо смърт, да продам душата си на дявола. Откъде такава благосклонност към мен? Нямам ти доверие.
Скоупс се усмихна:
— Защо мислиш, че го правя за теб? Като те убия, само ще си навлека главоболия. Освен това аз не съм убиец и смъртта ти може цял живот да ме измъчва. Всъщност, Чарлс, съсипването на кариерата ти не ми достави никакво удоволствие. Това беше чисто отбранителен ход. Пък и да те пусна на свобода без никакъв контрол, също не ми се струва приемливо. Ще имам по-голяма полза, ако те привлека в компанията и те накарам да ми сътрудничиш. Ако искаш, можеш да си седиш по цял ден в кабинета и нищо да не правиш. Но съм сигурен, че ще предпочетеш по-достоен начин да прекарваш времето си, като помагаш за излекуването на милиони болни. Не е задължително да работиш като генетик. Има фармацевтични, биомедицински изследвания. Можеш сам да избереш с какво ще се занимаваш. Да посветиш живота си на съзидание, не на разрушение.
Левин се изправи, погледна празния екран. Настъпи тишина. Накрая той отново се обърна към Скоупс:
— Съгласен съм. Трябва обаче да ми дадеш гаранция, че ще унищожиш вируса, ако изгубиш. Искам да го извадиш от сейфа и да го поставиш на масата между двама ни. Ако спечеля, просто ще взема епруветката и ще я унищожа според правилата. Ако, разбира се, епруветката е само една.
Скоупс се намръщи:
— Ти би трябвало да знаеш по-добре. Благодарение на приятеля ти Карсън.
Левин вдигна вежди.
— Значи не знаеш? От докладите, които получих, става ясно, че кучият му син е взривил „Маунт Драгън“. Карсън Искариотски!
— Нямах представа.
Скоупс го погледна подозрително:
— Аз пък си помислих, че ти стоиш в дъното на всичко. Предположих, че е отмъщение за окалването на паметта на баща ти. — Той поклати глава. — Е, какво са деветстотин милиона, когато се разиграват десет милиарда? Съгласен съм с условията ти. С една поправка. Ще подпишеш документите за патента сега, в присъствие на нотариус, за да не се отметнеш, като загубиш. Ще сложим договора на масата, до епруветката. Ако загубя, взимаш и двете. Ако спечеля, аз ги взимам.
Левин кимна.
Скоупс взе отново клавиатурата в скута си и започна да пише бързо. След това вдигна телефона и проведе кратък разговор. След малко вратата се отвори и в залата влезе някаква жена с няколко листа, две химикалки и нотариален печат.
— Ето документите — каза Скоупс. — Подпиши, докато извадя вируса.
Той се приближи до отсрещната стена, прокара длан по гладката й повърхност, докато напипа онова, което търсеше. Чу се изщракване и една плоскост изскочи напред. Скоупс бръкна под нея и бързо натисна няколко клавиша. Чу се тихо пиукане. Скоупс бръкна още по-навътре и извади малък контейнер за съхраняване на опасни биологични проби. Занесе го на масата, отвори го и извади малка стъклена ампула. Внимателно я постави върху документите, подписани от Левин, и изчака жената да излезе от осмоъгълната зала.
— Ще играем по старите правила — каза. — Две от три. Компютърът ще избира случайно темите. Ако има спорни въпроси, съгласен ли си компютърът да ги разрешава?
— Да.
Скоупс извади монета, хвърли я, улови я и я постави върху дланта си. Закри я с ръка.
— Ези или тура?
— Ези.
Скоупс му показа монетата:
— Тура. Аз започвам по първата тема.
Де Вака спря да пее, отпусна се назад и си пое дълбоко въздух. Старата испанска песен ги съпътстваше от няколко километра. Залязващото слънце обагряше пустинята в златисто. Чудесно бе да си жив, да яздиш към края на Хорнада и началото на един нов живот. Нямаше значение какъв е този нов живот. Досега тя бе приемала толкова много неща за даденост. Беше се зарекла да не допуска повече тази грешка.
Тя погледна Карсън, който яздеше малко по-напред, устремен към тесния проход, и се запита как щеше да се справи той в новия живот. Веднага реши да не мисли за това, беше прекалено сложно. По-късно щеше да има предостатъчно време да си блъска главата и върху тези въпроси.
Карсън се обърна, забеляза, че е изостанала и забави ход. Усмихна се и когато тя се приближи, протегна ръка да я погали по бузата.
Тя изведнъж почувства нещо мокро по челото си. Усещането за влага в пустинята бе толкова необичайно, че тя затвори очи, рязко дръпна глава и вдигна ръка. Избърса лице. Когато погледна пръстите си, по тях имаше кръв. Върху единия бе залепнало някакво парченце, наподобяващо кост. В същия момент се чу силен гърмеж.
Изведнъж настъпи паника. Карсън се прилепи към шията на коня си. Нейното животно подскочи уплашено от гърмежа и тя отчаяно се хвана за седлото, за да не падне. Покрай ухото й нещо изсвистя. Чу се нов гърмеж.